Изгубено изобретение от XIX век: пневмометърът. Защо на Алфред Бийч му беше попречено да осъществи проекта?

Колко от различните изобретения на човечеството са били изгубени и изчезнали безследно? Ярък пример е астронавтиката. От средата на XX век до наши дни тази индустрия безнадеждно се е задържала на земята. Няма човешки мисии до Марс или дори до Луната. Не е построена нито една земна база на друго небесно тяло. Не са открити нови принципи за навигация във Вселената. И единствената гордост на човечеството в астронавтиката са студийно заснетите лунни кацания, които, между другото, нямат нищо общо с астронавтиката, но нека не се спираме на това.

В древния свят хората са притежавали технологичните възможности да строят египетски пирамиди, да обработват диорит, да създават нефритени дискове, да топят камък и да режат огромни блокове, да издълбават цели храмове от планини и скали и да създават проекти с невероятен дизайн и изпълнение. Всичко това някога е било достъпно за нашите предци, но с целия ни технологичен прогрес ние сме създали само джаджи за безполезно забавление и нищо повече.

Най-жалкото в тази ситуация е, че онези, които наистина биха могли да променят живота на човечеството към по-добро, са се предали на алчността и печалбата. Те нямат интерес, например, от проекта за пневматично метро, завършен през 1870 г. През 1868 г. Алфред Бийч самостоятелно построява нов тунел върху останките на древния. За целта той проектира малка тунелопробивна машина и прави само малки модификации по съществуващия тунел.

След това мъжът и двама приятели го облицоват с тухли, извършват необходимата работа и само две години след стартирането на проекта, благодарение на 50-тонен компресор и кислородно-водородни газови лампи, първите пътници са превозени. Тези трима изобретателни работници успяват да създадат истинско пневматично метро. Вярно е, че маршрутът е изключително кратък и хората по-скоро посещават тази необичайна технологична иновация като форма на забавление, но концепцията има огромен потенциал.

В течение на една година 400 000 души използват това „метро“. След това, внезапно, проектът е спрян без видима причина. Алфред Бийч се опитва да осигури безвъзмездна помощ и е отворен за предложения за разширяване на пневматичното метро, но никой не се интересува и вместо този изумителен проект е създадено конвенционално метро с подземни крайградски влакове. Изобретателят няма друг избор, освен да се откаже от идеята си, поради което е поканен да реализира метрото.

След смъртта на изобретателя всички чертежи и дневници, свързани с неговото пневматично метро, са унищожени. Но защо? В края на краищата, дори човек, който не е инженер, би разбрал, че този принцип би намалил значително потреблението на енергия, за да постигне същите цели. Същото важи и за друг неуспешен проект за метро – магнитно метро. Дори през XIX век водещи корпорации и банкови системи са сметнали за неизгодно да се откажат от политиката си на потребление, тъй като това би намалило рязко доходите им.