Откритие от 2015 г. в Самарска област: Вкаменен пирон на стотици милиони години?

На територията на Самарска област има живописни и интересни места, които често се посещават от дигери, сталкери и любители на екстремни преживявания. Най-известни сред тях са Ширяевските галерии и изоставената част на Сокския кариер. Съвсем наблизо се намира действащата част на същия кариер, където и днес се добиват варовик и доломит. Именно там, през лятото на 2015 година, работници се натъкнали на необичайна находка.

От време на време на места за добив на полезни изкопаеми се случват подобни събития. Например през 2018 г., при добив на природен гранит в скала, съставена от този камък, били открити метални пръти от нелегирана стомана. Възрастта на гранита в находището Мансуровски се оценява на 350 милиона години. Как са попаднали там вградени метални пръти – остава загадка. Експертизата показала високо качество на стоманата, а високото съдържание на въглерод сочело към изкуствен произход.

Пръти в скала на 350 милиона години. В мините също често се откриват необясними артефакти. През 2019 г. в една от тях в Алтай били намерени шест предмета, наподобяващи монети. Съставът на находката изненадал – чист алуминий, който не се среща в природата. Само че възрастта на пластовете, в които били открити „монетите“, е 160 милиона години. Благодарение на специфичните условия, в които се намирали предметите, те не преминали през процес на минерализация и избегнали окисляване. Подобни артефакти дават основание да се предполага, че преди стотици милиони години на Земята е съществувала неизвестна цивилизация.

Връщайки се към Сокския кариер, заслужава внимание находката от 2015 г. Преди да я опишем, малко информация за мястото на добив. Възрастта на пластовете в Самарска област се отнася към Пермския период и Карбона – тоест между 250 и 350 милиона години. Според официалната наука, по онова време дори динозаврите още не са съществували. До появата на човека – стотици милиони години. Следователно, не би трябвало да има никакви изкуствени предмети. И все пак е направено откритие, което поставя това твърдение под съмнение.

През 2015 г., при добив на варовик и доломит в Сокския кариер, работници се натъкнали на странен предмет. Той много приличал на костил – специализиран пирон за железопътни траверси. Размерът му бил 22 сантиметра. Поради това, че артефактът се намирал в скала на стотици милиони години, той бил напълно съставен от варовик, който заместил металните фракции. С други думи, специалистите, които го изследвали, стигнали до извода, че някога металният предмет е преминал през дифузия с околната скала и се е минерализирал напълно.

Предметът бил изпратен за експертиза. За съжаление, не било възможно да се установи със сигурност дали някога е бил част от механизъм или конструкция. Артефактът бил изследван в местния краеведски музей, а след това и в лаборатория на Самарския технически университет. В крайното заключение се споменава хипотетичен изкуствен произход на предмета, но за да се потвърди или отхвърли това, са нужни други подобни образци. За съжаление, през последните 40 години този екземпляр е единствен по рода си, макар че подобни находки са съществували...

Вкаменен пирон. През 1958 г. работници в източната част на съвременния Сокски кариер започвали да разработват участъка. Тогава успели да открият три минерализирани пирона с дължина около 20 сантиметра. Те също можели да се класифицират като костили – но по онова време изследователите дори не разглеждали версията за многомилионна възраст на находките.

Предметите били огледани на място и унищожени. Не било проведено никакво пълноценно изследване в компетентна лаборатория. Времето било такова – не до сензации, страната работела и трябвало да се изпълняват планове, а не да се губи време и ресурси за подобни находки.

През 1971 г. също било открито нещо, наподобяващо големи пирони. Тогава било проведено изследване. „Пиронът“ бил напълно съставен от варовик и изследователите предположили, че това не е изкуствен предмет, а скално образувание с причудлива форма. Тоест заключили – природно образувание.

Както виждаме, днес отношението към подобни артефакти се е променило. Те поне хипотетично се разглеждат като изкуствени. Но само до момента, в който се уточни къде и как е намерен предметът. Тогава специалистите възкликват, че не може да е с изкуствен произход – защото по онова време не е имало кой да ги създаде.

За любопитните съществува направление, наречено „забранена археология“ или колекция от неуместни артефакти. Това е сборник от подобни находки, който ежегодно се допълва с нови случаи. Работници в мини, рудници и кариери всяка година се сблъскват с необясними предмети в пластове на възраст десетки и стотици милиони години.