Чували ли сте за Велика Тартария? 

Това име се среща на множество стари карти от XVI, XVII и XVIII век, където е обозначено върху огромни територии, простиращи се от Сибир и Централна Азия до Монголия, части от Далечния Изток и дори земи отвъд Беринговия пролив. За картографите от онова време регионът е бил познат и ясно очертан, а самото название е било използвано с увереност, сякаш става дума за държава със стабилна структура и значимо присъствие.

Тартария е описвана като цивилизация с напреднала архитектура и знания, които позволявали изграждането на устойчиви градове. Куполите, металните шпилове и планировката на улиците следвали определени принципи, които днес изглеждат загадъчни. Градовете били оборудвани със сгради, събиращи електричество от атмосферата, а високите кули действали като кондензатори, които съхранявали енергия и я разпределяли за нуждите на обществото. Осветлението, отоплението, водоснабдяването и транспортът били организирани без използване на въглища, дърва или нефт.

Геометрията на сградите не била само естетическа. Пропорциите създавали акустични резонанси, които подсилвали енергията в помещенията. Звукът можел да задвижва механизми, а някои машини използвали магнитни системи за намаляване на гравитацията, което позволявало пренасяне на тежки товари и движение без традиционни двигатели. Водни канали и подземни конструкции събирали енергия от земята и я преобразували в полезна сила, която се разпределяла към домовете, училищата и работилниците.

Обществото на Тартария било устроено по различен начин. Градовете били самодостатъчни, поддържани чрез общ труд, а хората живеели в ритъм с природните закони. Знанието не било привилегия на малцина, а основа на живота за всички. Това създавало култура, в която технологиите и природата били в хармония, а общността се развивала без нужда от постоянни конфликти за ресурси.

През XIX век обаче настъпило събитие, което променило всичко. Голям потоп или поредица от наводнения засегнали огромни територии. В много градове на Русия, Европа и Азия днес могат да се видят сгради, чиито първи етажи са под нивото на земята. Това се обяснява с внезапно натрупване на тиня, пясък и наноси, които погребали цели квартали. След катастрофата териториите били пренаредени, а оцелелите градове реконструирани.

Военни действия през XVIII и XIX век довели до окончателното разпокъсване на тази голяма държава. Велики сили наложили нови структури и нови исторически тълкувания. Постепенно името „Тартария“ било премахнато от картите и заменено със съвременни държавни обозначения. В учебниците информацията изчезнала не защото липсвали данни, а защото официалната историография избрала да представи миналото по начин, който съответства на новата политическа карта. Документи и карти били пренаредени, преименувани или тълкувани наново, така че да поддържат единна версия на историята.

Когато една такава структура е разрушена и земите ѝ са разделени между много държави, паметта за общото минало постепенно се размива. С времето остава само името върху картите, а после и то изчезва. Историята, която познаваме днес, е резултат от този процес на пренаписване и заличаване.

Защо това се случва? Защото, когато хората са лишени от знание, те са по-лесно контролируеми и манипулируеми. Но колкото и да се крие истината, тя винаги намира път да излезе наяве. Очите могат да бъдат затворени за Светлината, но Светлината неизбежно изгрява.

Маги-Амира