Хората влизат точно на мястото, което съответства на тяхната честота и ниво на съзнание.

Хората влизат точно на мястото, което съответства на честотата и нивото на съзнание, които са развили през живота си, защото вътрешният свят на човек винаги оформя начина, по който той възприема реалността. Според много духовни учения, това, в което вярвате, се превръща в първия слой от вашата перспектива за отвъдния живот, защото съзнанието продължава да функционира по същите модели, които е използвало през живота си. Тази идея не е нова, но през вековете е била модифицирана, адаптирана и понякога потискана, особено когато е противоречала на институционалните интереси. В исторически план се твърди, че концепцията за прераждането е била част от ранните християнски учения, но по-късно е била изключена, за да се предотвратят масови самоубийства сред хора, които са вярвали, че могат да избегнат страданието чрез смъртта. Независимо от точните исторически подробности, ясно е, че идеята за цикъл на прераждане е била разглеждана като опасна от институциите, които са разчитали на вина, страх и обещания за спасение, за да контролират.

Според тези духовни концепции, когато човек умре, той проявява собствената си вътрешна реалност, тъй като колкото по-високо е нивото на съзнание, толкова по-лесно се проявява това. Матрицата, описана като система от отражения, отговаря на очакванията на душата и създава среда, съответстваща на нейните вярвания. Така човек, който вярва в наказание, може да види наказание, а човек, който вярва в светлина, може да види светлина. Това не е нито награда, нито наказание, а естествено продължение на техните вътрешни модели. В този контекст се появява и идеята за архонтите, описвани като същества или механизми на системата, които поддържат цикъла на превъплъщенията. Според тези вярвания те се обръщат към душата след смъртта и ѝ предлагат избор, който изглежда като морално задължение: ново превъплъщение за изкупление или страдание в някаква форма на ад. Така душата доброволно се връща към цикъла, защото вярва, че няма друг начин.

Това повдига въпроса какво се случва с хората, които не вярват в карма, грях или наказание. Ако вярванията определят посоката, тогава липсата на такива вярвания би трябвало да освободи човек от капана на порочен кръг. Според някои духовни учения кармата е илюзия, валидна само в рамките на системата, като валута в настолна игра, която няма стойност извън нея. Ако човек не приема концепцията за кармата, тя няма власт над него. Ако човек вярва, че е свободен, той е свободен. Ако вярва, че е част от Източника, той се връща към Източника. Това повдига интересна перспектива: понякога е по-лесно да си свободен, ако не си обременен от религиозни догми, които внушават вина, страх и чувство за задължение.

Според тези идеи, след смъртта повечето хора остават в състояние на очакване, защото не знаят какво ще се случи по-нататък. Те чакат някой да им каже какво да правят, точно както са чакали приживе. Тогава Матрицата се намесва чрез своите механизми, насочвайки душата към ново въплъщение. Душите, силно привързани към материални неща, към желания, към неосъществени емоции, е по-лесно да се върнат към тях. Пробудените души, разбирайки, че системата функционира чрез отразяване на намерението, могат да избегнат капани, защото знаят, че всичко, което трябва да направят, е ясно да формулират намерението си да напуснат системата. Ако една душа заяви от самото начало, че не желае да участва в измамата, не приема никакви договори и не преговаря, тогава механизмите на Матрицата губят силата си.

Тази концепция поставя голям акцент върху личната отговорност и вътрешната яснота. Ако човек вярва, че е жертва, той ще бъде жертва. Ако вярва, че е свободен, ще бъде свободен. Ако вярва, че има власт над собствената си реалност, ще я има. Според тези учения истинската свобода идва от осъзнаването, че никой не може да контролира душата освен самата душа. Матрицата може да влияе само чрез вярванията, които човек вече носи в себе си. Следователно, пробуждането не е въпрос на знание, а въпрос на вътрешна промяна, освобождаване от страхове, отхвърляне на вината и признаване на собствената божествена природа.

В този смисъл смъртта не е край, а преход. Това е моментът, в който човек се изправя срещу своите вярвания в най-чистата им форма. Ако вярва в наказанието, ще го види. Ако вярва в светлината, ще я види. Ако вярва в свободата, ще я изпита. Ако вярват, че нищо не може да ги спре, нищо няма да го направи. И ако вярват, че могат да се върнат към Източника, ще го направят. Според тези идеи, единственото важно нещо е намерението. Намерението е ключът, който отваря или затваря вратите на Матрицата. И ако човек ясно заяви, че иска да си тръгне, системата няма власт над него.