ЗЕМЯТА Е ИГРА НА ВОЙНА. ВОЕННА ИГРА.ТРАГЕДИИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ

Земята (това пространство, тази реалност, това игрово поле) никога не е била за любов и единство. Няма да можете да посочите нито време, нито сюжет за любов и светлина тук. Дори и да се опитвате да си спомните. Няма такива.

Земята е игра–шутър. Военна игра.От които има стотици. Защо са толкова популярни във виртуалната реалност?

Защото и в живота това е любимият сюжет на мнозинството.

Такъв е програмният код на тази реалност.

Земята винаги е била игрова площадка за войни и конфликти. Винаги!

Може ли игра–военен шутър да се превърне в игра на любов?

Не!

Това са различни игри, различни сюжети, различни пространства.

Има ли смисъл тук да се бориш за нещо? Може ли тази планета да стане друга, такава, в която всички се обичат?

НЕ!

Никога тук няма да има мир и любов, колкото и да крещят хората за това и да пеят песни. Колкото и Торсунов да желае на всички щастие, а кришнаитите да танцуват по улиците. Колкото и хората да проповядват и да пишат статуси и сторита в Инстаграм, че трябва да обичаме всички. Това е невъзможно — такава е природата на играта.

Не се хранете с илюзии. Вие сте в такъв слой на играта, в който просто не съществува това, за което говорите.

Намираме се в много нисък слой на игровата реалност, в примитивен сценарий.

Повечето хора играят базови ботски сюжети — да раждат, да се омъжват и женят, да изневеряват и пак да раждат. Да работят, да купуват кюфтета за вечеря, да раждат още. И да се страхуват и тревожат. За себе си и за всичките си деца и внуци. В основата — чувство на страх и оцеляване.

А всъщност ти винаги ще губиш тук! Колкото и да се държиш за комфорта си и за илюзиите си. Никога няма да спечелиш! Целият ти живот и животът на близките ти — това е илюзия, пукот.

Нищо няма да задържиш тук.

Можеш само да гледаш как се сменят декорите и сюжетите.

Това е тотална игра на загуба.

Всичко, което създаваш или раждаш, ще бъде разрушено и убито. Рано или късно. Утре или след 5 години.

Смисълът е само един — БОГ, твоят ДУХ, твоята вечност извън тази игра.

Или крайност. Трябва да го намериш вътре в себе си.

Да намериш Бога в себе си — само това има някаква стойност. Всичко останало ще загубиш. Преди смъртта или още по-рано.

Цял живот търся тук само едно — изхода. А не начин да се задържа тук, както правят повечето хора.

Изходът е само вътре в теб. Но трябва да се постараеш да го намериш; това е много трудно, задача със звездичка. Най-лесното е да раждаш и да работиш. И да не мислиш защо го правиш. И какво ще правиш след смъртта.

Ето, вие сега всички сте живи.

Задайте си въпроса — КАКВО ЩЕ ПРАВЯ СЛЕД СМЪРТТА?

Какъв ми е планът?

План за живот имате — да родите, да изкарате повече пари, да задържите мъжа, да построите къща и да отидете до Бали. Добре. А като умреш — какъв ти е планът?

Повечето религии ти казват, че след смъртта всичко ще решат вместо теб. Както и в жалкия ти живот — едно към едно.

Ще умреш, а Бог ще те съди. Ще те пратят в ада или в рая.

А ти като теле пред заколение. Нищо не решаваш, ти си нищожно същество, което ще разпределят някъде. А ти кой си в цялото това?

Не искаш да мислиш за това и си сигурен, че някой ще ти помогне и след смъртта. Нали ще дойдат починалите роднини? Ангелите–пазители.

Бог в крайна сметка. Постоянно разчиташ някой да ти помогне. А ти самият кой си? И какво си направил?

Дори след смъртта не искаш да поемеш отговорност.

В нас има две природи — смъртна телесна и вечна духовна. Въпросът е — коя природа преобладава в мен, в теб, в тях? Коя природа развиваш, отглеждаш? Как виждаш и създаваш себе си — като биоробот или като Бог?

Дори Бог има тяло, когато се въплъти тук, но първичен е Духът, а тялото е костюм за тази игра, шлем за виртуална реалност.

Войните тук винаги са били и без край, и това ще продължава. Никога на така наречената Земя няма да има мир, покой, спокойствие или каквото още искате в молитвите си. И на кого изобщо се молите?))

От гледна точка на вечността — просто кратка игра във виртуална реалност.

Всичко, към което трябва да се стремиш, не е задържане и натрупване. А търсене и откриване на Бога. В себе си, себе си като Бог, себе си като вечно същество. И своите смисли.

Всичко останало ще загубите, и това не е вероятност, а точен факт.

Нямате нищо тук, всичко е илюзия. А вие се вкопчвате в това, което ще загубите.

Кои сте?

И какво ще правите след смъртта?

Къде ще отидете, за какво ще мислите?

Кой е Бог и защо му е тази игра?