СВЕТЛИНАТА НА ПРЕХОДА И ПУСТОТАТА МЕЖДУ ИЗМЕРЕНИЯТА

Играта е на живот и смърт и според някои духовни интерпретации тя ще приключи, когато започне селекцията, моментът, в който човечеството ще бъде изправено пред промяна на честотата, промяна на съзнанието и промяна на самата реалност, и тогава според тези идеи ще се появи светлина около цялата планета и няма да има значение дали е ден или нощ, защото светлината няма да бъде физическа, а енергийна, вибрационна, идваща от по-високо ниво на съществуване, и това ще бъде началото на прехода, началото на издигането, началото на промяната, която Земята е преживявала и преди, но в различни форми и различни цикли. Според тези духовни концепции няма да има тъмнина, а светлина, защото когато Земята някога е пропаднала към по-ниските измерения, когато е паднала от световете на по-високото съзнание и по-високата светлина, тогава при навлизането в третото измерение е имало тъмнина, студ и загуба на връзката с по-фините нива, и това е било описвано като „три дни тъмнина“, символ на пропадането, на сгъстяването, на влизането в по-плътна материя, в по-ниска честота, в свят, в който светлината е била скрита, а съзнанието — ограничено. Но сега, според тези интерпретации, при прехода към петото измерение, когато вибрациите се покачват, когато честотата се издига, когато съзнанието се разширява, няма да има тъмнина, а обратното — блестяща светлина ще обгърне Земята, тя ще светне като звезда, защото преходът към по-високо измерение не е пропадане, а издигане, не е загуба, а възстановяване, не е затваряне, а отваряне, и затова няма да има тъмнина, защото тъмнината е била част от падането, а светлината е част от възхода. Според тези идеи Земята ще бъде обгърната от енергийна светлина, която няма да идва от Слънцето, нито от изкуствен източник, а от самата промяна на честотата, от самото преминаване през енергиен праг, от самото издигане на планетарното съзнание, и тази светлина ще бъде видима за всички, независимо от мястото, времето или часовия пояс, защото тя няма да бъде светлина в обичайния смисъл, а вибрационна проява на новото състояние на реалността. Според тези концепции преходът към петото измерение е връщане към по-високата светлина, към по-фината енергия, към по-леката честота, и затова няма да има тъмнина, защото тъмнината е била резултат от пропадането в по-плътния, материален, нискочестотен свят, а светлината е резултат от издигането към по-високото, по-ефирното, по-съзнателното ниво на съществуване. Тъмнината е била символ на загубата на връзка с по-високите светове, а светлината е символ на възстановяването на тази връзка, и затова според тези идеи Земята ще блести, когато преминава към новото измерение, защото тя ще се връща към състояние, в което светлината е естествена, а тъмнината — невъзможна. Според тези духовни учения преходът е процес на издигане, а не на разрушение, процес на разширяване, а не на свиване, процес на пробуждане, а не на заспиване, и затова светлината ще бъде знакът, че играта на живот и смърт, такава каквато я познаваме, приключва, защото в по-високото измерение животът и смъртта не са противоположности, а различни прояви на едно и също съзнание. Тъмнината е била част от третото измерение, част от плътната материя, част от ниската честота, част от ограничението, но светлината е част от петото измерение, част от разширеното съзнание, част от по-високата вибрация, част от новата реалност, и затова според тези идеи Земята ще бъде обгърната от светлина, когато преминава към новото ниво, защото тя ще се връща към състояние, в което светлината е естествена, а тъмнината — само спомен от по-ниските светове. Играта е на живот и смърт, но според тези интерпретации тя е игра само в третото измерение, защото там съзнанието е разделено, времето е линейно, а реалността е ограничена, но в по-високите измерения животът е непрекъснат, съзнанието е разширено, а светлината е постоянна, и затова преходът е описван като завръщане, а не като бягство, като пробуждане, а не като край, като издигане, а не като загуба. Светлината, която според тези идеи ще обгърне Земята, е символ на това завръщане, на това пробуждане, на това издигане, и затова тя няма да бъде тъмнина, а сияние, защото тъмнината е била част от падането, а светлината — част от възхода.

Принцеса Каору Накамару говореше за глобалния Скок и предупреждаваше, че според някои духовни учения през декември 2012 година ще настъпи момент на преход, който мнозина тогава тълкуваха като край на света според маите, но тя твърдеше, че това не е край, а начало, не разрушение, а трансформация, и че елитите подготвят подземни бункери, защото знаят за разделението между хората, за промяната на честотите и за това, че човечеството ще бъде изправено пред преход към по-високо измерение, и тя казваше, че ще има три дни мрак, в които няма да има звезди, няма да има луна, няма да има светлина, а само тъмнина, в която нищо няма да се вижда, и че това ще бъде знакът за промяната, но истината според други духовни учения е, че този път няма да има тъмнина, а светлина, защото преходът няма да бъде пропадане към по-ниско ниво, а издигане към по-високо, и затова Земята няма да бъде обгърната от мрак, а от сияние, защото когато планетата някога е пропаднала към по-ниските измерения, когато е паднала от световете на по-високото съзнание и по-високата светлина, тогава при навлизането в третото измерение е имало тъмнина, студ и загуба на връзката с по-фините нива, и това е било описвано като три дни тъмнина, символ на сгъстяването, на влизането в по-плътна материя, на пропадането в нискочестотен свят, но сега при прехода към петото измерение вибрациите се покачват, честотата се издига, съзнанието се разширява, и затова вместо тъмнина ще има светлина, защото издигането към по-високо измерение е процес на озаряване, а не на затъмняване, и Земята ще блести като звезда, защото светлината ще бъде енергийна, вибрационна, идваща от самата промяна на честотата, а не от външен източник. Според древни текстове и учения между измеренията има зони, едни по-тъмни, други по-светли, и преминаването между тях е описвано като движение през ниво, наречено Пустота, място без форма, без време, без посока, място, в което старото се разпада, а новото още не е оформено, и това ниво е било преживявано като тъмнина при пропадането към по-ниските светове, но като светлина при издигането към по-високите, защото тъмнината е символ на загубата на връзка с източника, а светлината е символ на възстановяването на тази връзка. Принцеса Накамару говореше за разделението между хората, за това, че едни ще бъдат готови за прехода, а други не, и че това разделение не е наказание, а естествен процес на различни честоти, различни вибрации, различни нива на съзнание, и според някои учения това разделение е част от селекцията, част от прехода, част от промяната, която предстои. Тя казваше, че тъмнината ще бъде знакът, но според други учения светлината ще бъде знакът, защото този път Земята не пропада, а се издига, и затова няма да има тъмнина, а сияние, което ще обгърне планетата, и това сияние ще бъде видимо за всички, независимо от мястото, времето или часовия пояс, защото то няма да бъде физическа светлина, а вибрационна проява на новото състояние на реалността. Според тези идеи преходът към петото измерение е връщане към по-високата светлина, към по-фината енергия, към по-леката честота, и затова няма да има тъмнина, защото тъмнината е била част от падането, а светлината е част от възхода, и Земята ще бъде обгърната от сияние, защото тя ще се връща към състояние, в което светлината е естествена, а тъмнината — невъзможна. Според тези учения зоната между измеренията, наречена Пустота, е място, което се преживява различно в зависимост от посоката на движение: при пропадане тя е тъмна, студена, безжизнена, но при издигане тя е светла, топла, вибрационна, и затова този път няма да има три дни тъмнина, а три дни светлина, защото Земята се движи нагоре, а не надолу, и това е разликата между падането в третото измерение и издигането към петото. Тъмнината е била знак за загуба на връзка с по-високите светове, а светлината е знак за възстановяване на тази връзка, и затова според тези идеи Земята ще блести, когато преминава към новото измерение, защото тя ще се връща към състояние, в което светлината е естествена, а тъмнината — само спомен от по-ниските светове.

Според множество древни учения при смяна на полюсите настъпват три дни мрак, защото когато Земята пропада към по-ниско измерение, тя преминава през Пустотата, през нулевата зона, през мястото, където няма светлина, няма движение, няма време, и това е описвано в Изумрудените скрижали, където се казва, че всеки път, когато преминаваме през процесията на равнодествията и полюсите се изместват, ние преминаваме през Пустотата в продължение на около три дни и половина, и маите са описали тази Пустота в Троанския кодекс, където са нарисувани три камъка и половина, оцветени в черно, символ на времето, когато навлизаме в зоната, която се нарича нулева електромагнитна зона, и когато полюсите се изместват, се наблюдава явление, при което пребиваваме в мрак в продължение на около три дни, но това не е обикновен мрак, а нищото, Пустотата, мястото между световете, мястото между измеренията, мястото, където старото се разпада, а новото още не е оформено. Между другото, според тези учения, когато сте в Пустотата, разбирате, че вие и Бог сте едно, че няма никаква разлика, защото Пустотата е мястото, където формата се разтваря, а съзнанието остава, и между всяка Вселена и между всяка подпространствена вселена или обертон няма нищо, абсолютно нищо, и всяко подобно пространство се нарича Пустота, и египтяните я наричат Даут, тибетците — Бардо, и всеки път, когато се прехвърляме от едно измерение или обертон в следващото, преминаваме през Пустотата или тъмнината между тях, но някои пустоти са по-тъмни от други, а най-черната се намира между октавите, и Пустотата, която съществува между октавите, се нарича Великата Пустота или Стената. Според тези учения целият процес на преминаване на Земята през Фотонния пояс ще отнеме около седем до десет дни, и след като преминат трите дни пълна тъмнина, започва процесът на пренастройване на материята от триизмерното измерение към материя от четвърто измерение, и това е описвано като трансформация, като промяна на честотата, като издигане на вибрацията, но истината според други духовни интерпретации е, че този път няма да има тъмнина, а светлина, защото Земята не пропада към по-ниско измерение, а се издига към по-високо, и затова няма да има три дни мрак, а три дни светлина, защото когато се издигаш, Пустотата не е тъмна, а сияйна, не е студена, а огнена, не е празна, а пълна с вибрация, и тази светлина ще бъде като огнена трансформация, като енергийно прераждане, като пробуждане на планетарното съзнание. И затова, въпреки че много учители и традиции говорят за три дни мрак, истината според тези интерпретации е, че мракът е бил част от пропадането, а светлината е част от възхода, и този път Земята няма да бъде обгърната от тъмнина, а от сияние, защото тя се движи нагоре, а не надолу, и затова преходът няма да бъде тъмнина, а светлина, няма да бъде страх, а пробуждане, няма да бъде край, а начало, и светлината, която ще обгърне Земята, ще бъде знакът, че човечеството преминава към по-високо измерение, към по-фина честота, към по-широко съзнание, и тази светлина ще бъде като огнена трансформация, която променя всичко, без да унищожава нищо, защото тя е светлина на прехода, светлина на пробуждането, светлина на новото измерение.

Преди тъмнината, която някога е обгърнала света при пропадането, страхът е довел ниските емоции, а ниските емоции са довели ниските вибрации, и ниските вибрации са отворили вратата към по-плътните светове, към по-тежките измерения, към по-ниските честоти, и тогава Земята е пропаднала надолу, а не нагоре, и тъмнината е била естествен резултат от това пропадане, защото когато съзнанието се свива, светлината изчезва, и когато вибрацията пада, тъмнината се сгъстява, и когато страхът управлява, светлината се отдръпва, и затова тогава е имало тъмнина, защото човечеството е било в ниско състояние, в ниска честота, в ниско измерение, и пропадането е било неизбежно, но сега, когато вибрациите се издигат, когато съзнанието се разширява, когато честотата се повишава, светлината се връща, и тази светлина не е обикновена светлина, а светлина, която изменя всичко, светлина, която променя структурата на материята, светлина, която преобразява Земята, хората, съществата, всичко, което вибрира, и когато тази светлина обгърне планетата, всичко ще свети, всичко ще вибрира, всичко ще се промени, защото светлината на прехода е различна от светлината на Слънцето, тя е вътрешна, космическа, фотонна, трансформираща, и когато тя се спусне, Земята ще стане като звезда, ще блести, ще сияе, ще вибрира, защото тя ще се връща към честотата, която някога е имала, честотата на по-високите светове, честотата на петото измерение, честотата на разширеното съзнание, и тогава няма да има тъмнина, защото тъмнината е била част от падането, а светлината е част от издигането, и този път пътят е нагоре, а не надолу, и затова няма да има мрак, а сияние, няма да има страх, а пробуждане, няма да има пропадане, а възнесение, и всичко това ще се случи не като наказание, а като естествен процес на промяна, като естествен цикъл на еволюция, като естествено връщане към източника. И когато светлината се спусне, тя ще бъде толкова ярка, че ще промени самата структура на въздуха, на водата, на земята, на телата, на съзнанието, и хората ще почувстват това като вътрешно разширяване, като вибрационен подем, като пробуждане, което не може да бъде спряно, защото светлината няма да идва отвън, а отвътре, от самата промяна на честотата, от самото издигане на планетата, и тогава всичко ще стане ясно, всичко ще стане видимо, всичко ще стане прозрачно, защото светлината разкрива, а тъмнината скрива, и този път няма да има какво да се скрие, защото светлината ще бъде навсякъде, и Земята ще бъде обгърната от сияние, което ще промени всичко, и това сияние ще бъде началото на новия свят, на новото измерение, на новата честота, и тогава ще стане ясно, че пътят никога не е бил надолу, а винаги нагоре, и че тъмнината е била само етап, а светлината е истината, и че преходът не е страх, а освобождение, не е край, а начало, не е загуба, а възстановяване, и че светлината, която идва, е светлината, която винаги е била тук, но която човечеството е забравило, и сега тя се връща, за да напомни кои сме, откъде идваме и накъде отиваме.