ТАРТАРИЯ — СЯНКАТА НА ИЗГУБЕНАТА ИМПЕРИЯ

Тартария е едно от онези имена, които се носят през вековете като ехо от забравена епоха, като шепот от древни карти, като следа от цивилизация, която сякаш е съществувала и в същото време никога не е била призната, и когато човек започне да се вглежда в старите хроники, в старите географски описания, в старите карти, които показват огромни територии, наречени „Великата Тартария“, той започва да усеща, че зад това име стои нещо повече от географско понятие, че стои история, която е била изтрита, пренаписана или скрита, че стои цивилизация, която е била различна от всичко, което познаваме днес. И когато човек започне да свързва легендите за Лемурия и Атлантида с идеята за Тартария, започва да се оформя картина на свят, който някога е бил много по-богат, много по-разнообразен, много по-високо развит, отколкото днешната история допуска. Защото Тартария не е просто име — тя е символ на изгубено знание, на разрушени градове, на технологии, които не се вписват в официалната хронология, на архитектура, която изглежда твърде съвършена, твърде енергийна, твърде прецизна, за да бъде дело на общества, които според учебниците са били „изостанали“.

И когато човек погледне старите карти от XVI, XVII и XVIII век, той вижда огромна империя, простираща се от Сибир до Тихия океан, от Арктика до Индия, империя, която е била наричана „Тартария“, „Великата Тартария“, „Моголска Тартария“, „Сибирска Тартария“, сякаш светът е знаел за нея, сякаш тя е била реалност, която по-късно е изчезнала не само физически, но и от паметта на човечеството. И тогава идва въпросът — как е възможно една империя, която е заемала една шеста от Земята, да изчезне без следа, да бъде изтрита от историята, да бъде заменена с други имена, други граници, други разкази. И тук започват легендите — легендите за огромни градове с енергийни куполи, за архитектура, която използва геометрия и честоти, за сгради, които са били не просто домове, а енергийни устройства, за хора, които са владеели природните сили, за технологии, които са били загубени след катастрофи, войни или глобални промени.

И когато човек започне да разглежда старите фотографии от XIX век, той вижда градове, които изглеждат прекалено развити за времето си, с огромни катедрали, сгради с куполи, антени, енергийни структури, които напомнят на нещо по-древно, по-мощно, по-цивилизовано. И тогава се появява идеята, че Тартария може да е била наследник на Атлантида или Лемурия, че може да е била последната голяма цивилизация, която е носила знанието за енергията, за честотите, за геометрията, за връзката между човека и Земята. И че след голям катаклизъм — било то природен, космически или предизвикан — тази цивилизация е била разрушена, а след това историята е била пренаписана, за да скрие следите ѝ.

И тогава идват легендите за „калните наводнения“, за „голямото затрупване“, за градове, които са били погребани под метри утайка, за сгради, чиито първи етажи са под земята, сякаш някога са били на повърхността, но после нещо ги е покрило. И когато човек види снимки на сгради, чиито прозорци са под нивото на улицата, той започва да се пита — дали това е просто архитектура, или е следа от катастрофа, която е променила релефа на света. И тогава се появява идеята, че Тартария е била цивилизация, която е паднала не поради война, а поради глобално събитие, което е променило Земята — събитие, което може да е било свързано с космически цикли, с промяна на магнитните полюси, с преминаване на небесни тела, с енергийни промени, които са засегнали цялата планета.

И когато човек свърже това с легендите за Атлантида и Лемурия, започва да се оформя картина на цикли — цикли на възход и падение, цикли на цивилизации, които се издигат до високи нива на знание и след това изчезват, оставяйки след себе си само фрагменти, само руини, само митове. И Тартария се превръща в символ на последния такъв цикъл — последната велика цивилизация преди съвременната епоха, цивилизация, която е била достатъчно развита, за да остави следи, но достатъчно древна, за да бъде забравена.

И така Тартария остава като сянка — сянка на изгубена империя, сянка на знание, което е било скрито, сянка на свят, който е бил различен от нашия, но който може би живее в паметта на душите ни. И когато човек чете за Тартария, той усеща същото, което усеща, когато чете за Атлантида или Лемурия — едно вътрешно ехо, едно чувство, че това не е просто легенда, а спомен, който чака да бъде събуден.