Аз като един кандидат на конспирологичните науки се чудя

как да тълкуваме това мащабно шоу в стил електро суинг, поднесено ни като специален подарък от домакините извън конкурсната програма (т.нар. interval act) и представено от пионера в жанра Паров Стелар (Parov Stelar)? Дали името му, напомнящо за „междузвезден“ (Interstellar) трансцендентизъм, и тежката символика на сцената не са поредният регистър на посоката, в която се бутат обществените нагласи?

Обърнете внимание на костюмите, сценографията, всевиждащото око под чийто бдителен взор се гърчат в предсмъртни конвулсии хора с маски и нещо между усмирителни ризи и защитните опаковки от времето на КОВИД.

Опитвам се да си задавам въпроси насред еуфорията, защото нищо не увлича така, както ритъма. А ритъм на тази Евровизия имаше в изобилие, какъв и защо такъв е повод за друго затормозяване а целта е да се забавляваме - до дупка! Или поне да края на дните.Дали не ни гласят нова епидемия, а символиката ни показват отново маски. Дори падащи умиращи хора.

 Вижте каква символика има и в тая песен на Евровизията, Parov Stelar – Black Lilies, всичко отново е същото, тъмни цветове, странни движения, падания на хора като мъртви, все едно показват нова епидемия, все едно подготвят зрителите за нещо, което тепърва ще ни го сервират. Сцената пак е пълна със символи, маски, сенки, жестове, които не изглеждат случайни, а нарочно подбрани, точно както всяка година. В тази песен отново има символика, пак ритуални елементи, пак същата атмосфера, която повече прилича на някакъв ритуал, отколкото на музикално изпълнение. Хора падат, влачат се, правят движения като при колапс, все едно показват „нова болест“, „нов страх“, „ново падане“, и това го представят като изкуство. И никой не пита защо все едни и същи образи се въртят, защо все трябва да има паднали тела, маски, тъмни фигури, все едно е намек за нова епидемия, нова паника, нов контрол. И точно тази песен го показва най‑ясно – символика, която не е просто декор, а послание, което се повтаря година след година.И в тая песен движенията на танца направо бият на ритуал, хора в бяло с маски, влачат се, падат като безжизнени, все едно показват сцена от някаква нова епидемия, все едно подготвят зрителя за картина на хаос и страх, а не за музикално шоу. Същите движения, същите кръгове, същите падания, които вече се виждат всяка година, и никой не пита защо. Има и друга подобна песен, дето жената беше с маска и имитираше кръв, пак тъмна символика, пак същата енергия, пак същото усещане, че това не е просто сценичен ефект, а някакво послание, което се повтаря. И всичко това го представят като „изкуство“, а то изглежда като ритуал, като предупреждение, като намек за нещо, което тепърва ще ни го пуснат. И хората гледат и си мислят, че е просто шоу, а то е пълно със символи, които не са случайни, не са просто декор, а част от една и съща линия, която Евровизия върти от години.