ПАЗИТЕЛИ НА ЕНЕРГИЯТА: КАКВО КРИЯТ ОТ ХОРАТА В УРАЛСКАТА ПЕЩЕРА 

През 80‑те години на миналия век спелеологични туристически групи започнали масово да се отправят към Урал. Те обикновено се състояли от трима до петима души, включително инструктор. Уралските планини, както всички други, съдържат много пещери и гротове, неизследвани от хората. Това може да изглежда странно за някои, тъй като хората живеят там от няколко хилядолетия, но не са изследвали всяка пещера. Може би затова са се появили всякакви истории за мистерии, скрити дълбоко в планините. Въпреки че... Аз вярвам, че Уралските планини наистина крият много тайни. При всичките си посещения в Урал винаги съм се опитвал да разговарям с местни изследователи, местни историци и ловци – те са истинска съкровищница от легенди и истории. Какво ли не са открили тук миньори, спелеолози, геодезисти, обикновени ентусиасти и туристи? И колко още остава неизследвано в дълбините на уралските пещери? През 1982 г. трима спелеолози се отправят към отдалечен район на Урал. Местната легенда разказва, че някъде там е скрита пещера, пазена от пазители. Звучи интригуващо и, разбира се, е имало желаещи да посетят това невероятно място. Не всеки е успял да го открие. Но късметът, изглежда, се е усмихнал на групата, водена от спелеолога Павел Семенов, през юли 1982 г. По време на експедицията си те посетили седем подземия. Няма смисъл да ги разказваме всичките; интересува ни само едно събитие. Както си спомняме, местните легенди разказват, че пещерата е била пазена от някакви пазители. Изследователите влезли в още една неназована пещера. Проходът се оказал доста просторен. С нахлуването си, мъжете започнали да усещат дискомфорт. Характеризирало се с чувство на нарастваща тревожност, сякаш нещо ги заплашвало. И чувството се появило едновременно у всички, дори у най‑опитния участник в експедицията Павел Семьонов. Изведнъж близо до групата се появили няколко ярки, светещи обекта, незабелязани досега. Те летяха наоколо като кълбовидна мълния, ставайки все по‑ярки, а после по‑слаби. Колкото по‑надълбоко отиваха изследователите, толкова по‑сложно ставаше. В един момент около групата се появиха огромен брой светещи образувания. Съществата се концентрираха близо до тях, вероятно опитвайки се да спрат напредъка им по‑дълбоко в пещерата. Дали това наистина са били онези мистериозни пазители? Скоро чувството стана непоносимо. Те бяха на ръба на срив и, обръщайки се, се отправиха обратно към изхода. С приближаването си чувството на тревожност отшумя. Останаха само няколко ярки сфери, които сякаш придружаваха групата.След като изплуваха на повърхността и вдишаха чистия въздух, членовете на експедицията почувстваха главоболие и слабост. След като опънаха палатките си на входа на пещерата, те буквално се изтощиха и заспаха. Близо до хората се появиха ярки съсиреци енергия. Събудиха се късно през нощта. Изследователите решиха да изчакат до сутринта и да повторят опитите си да проникнат по‑дълбоко в пещерата. Този път вече знаеха какви трудности може да ги очакват и маршрутът вътре в пещерата беше известен. Естествено, екипът щеше да може да се движи по‑бързо в пещерата, отколкото първия път. А това, според Павел и неговите сътрудници, щеше да им позволи да напреднат по‑нататък. В действителност нещата бяха съвсем различни. Точно когато стигнаха приблизително до една и съща точка, групата беше обзета от остро главоболие и силен страх. Този път той беше по‑силен от преди. Един от членовете на експедицията се разболя и трябваше да бъде извлечен навън. Павел Семьонов заключи, че пещерата наистина е дом на онези легендарни пазители, които пречат на хората да достигнат до някаква тайна, скрита в дълбините на подземието. Между другото, изследователите забелязали една разлика между тази пещера и останалите: тя била напълно лишена от насекоми, прилепи или каквито и да било диви животни. Това може да се дължи и на дейността на мистериозните същества, които са съпътствали хората. В крайна сметка експедицията приключила в тази пещера. Те не успели да проникнат в дълбините ѝ. Екипът не направил повече опити, тъй като не било известно какви последствия ще ги очакват, ако продължат да проникват там, където не са очаквани. Смята се, че през 2008 г. Павел Семенов се е спуснал под земята с малко устройство с дистанционно управление. Той е пуснал робот с камера вътре и се е опитал да го използва, за да проникне в неизследваните дълбини на пещерата. Опитът завършил със загуба на комуникация, загуба на устройството и следователно на видеозаписа. Самият мъж твърдял, че не е видял нищо подозрително, докато е могъл да проследи записите. Пещерата била просто пещера и тогава, в един миг, всичко приключило. Нямало никаква намеса, никакви индикации за фаталния изход на експеримента. Какво разказват местните легенди за това място? Ако може да им се вярва, там има проход, или към паралелен свят, или към подземния свят. Неговите обитатели са внимателно обмислили планове за сигурност и са създали сложна система от енергийни същества, които не държат абсолютно никого далеч от нашата реалност. Така наречената буферна зона, която възпрепятства преминаването дори на най‑малките безгръбначни. Това е обяснението.