Звездни Цивилизации

събота, 17 декември 2016 г.

Извънземни: Вие Земляните сте тези, които знаете като "Падналите Ангели"



Джордж Адамски става известен през 1947 г. със своите снимки на летящи чинии и кораби майки направени с аматьорски телескоп на връх Паломар в Калифорния. Тези негови снимки били отразени обширно. Той станал най-известния сред други не малко на брой контактьори по това време най-вече заради двата му бестселъра "Летящите чинии се приземиха" (1953 г.) и "Вътре в космическите кораби" (1954 г.), превеждани и продавани зад граница, описващи близки срещи с извънземни човешки същества. Първата книга била базирана на неговата среща на 20 ноември 1952 г. край Дезърт Сентър, Калифорния с "Ортон" – венерианец, който дошъл с извънземен разузнавателен кораб. Ортон разказал на Адамски за опасностите от ядреното оръжие и възможността целия живот да бъде унищожен при неконтролирана ядрена реакция. Четири месеца по-късно, през февруари 1953 г. Адамски твърди, че е имал и друга среща. Той бил взет от двама извънземни от фоайето на хотел в Лос Анжелис и докаран с кола до тайно място, където той отново срещан Ортон и бил взет на борда на венериански кораб-майка.
 Наблюдаваните от Адамски НЛО апарати и неговите контакти с извънземни били подкрепени от впечатляващ брой свидетели, фотографии, филми и известен брой независими изследователи заключили, че не са измама.

Сериозен интерес към Адамски е проявило ФБР от 1950 г.
Има обширна документация, за да установим, че ФБР е следяло контактьорите от близо и е било сериозно заинтересовано в определянето на обсега от техните дейности в резултат на техните комуникации и контакти с извънземни. Декласифицирани документи на ФБР констатират, че видни контактьори са били обект на строго следене и техните изявления и дейности били разследвани от полеви агенти , които директно докладвали на Директора на ФБР Дж. Едгар Хувър. От докладите на полевите агенти, може да се предположи, че Директора на ФБР сериозно се опитвал да се осведоми за революционния потенциал на контактьорите и заплахата за националната сигурност на САЩ. Това не е изненадващо, като се има предвид документацията, която показва, че ФБР било до голяма степен държано на страна относно извънземните технологии. Хувър вероятно зависел от следенето на контактьори, за да се осведоми по-добре за истинската ситуация засягаща извънземните.



Подробно за начините на разобличаване и осмиване на контактьори от ФБР и ЦРУ

По-долу съм подбрал извадка от книгата "Вътре в космическите кораби" за едно от посланията дадено на Адамски, засягащо въпросите: "Кой съм аз?" ; "Защо съм тук?" ; "На къде ще поема след това"?... а отговорите са във всеки един от нас. Всеки трябва да ги интерпретира по собствения си начин.





„Предполагам, че можем да ти отговорим предварително на въпроси, които тепърва ще задаваш“ – предложи Фиркон. „Както са ти казвали и преди, планетите и системите са постоянно в процес на оформяне или в процес на разпадане. Система от планети е доста сходна с всякаква друга форма – нужен е определен период от време, за да се достигне върха на проявлението, след това започва период на отслабване и разпадане. Много преди нашата система да е дори започнала да се формира, е имало безброй системи от планети, на които е имало човешки същества като вас.“
„След това, както и днес, е имало междупланетно пътуване в системите и между системите. Целта на подобни пътувания е била каквато е и нашата днес – да изучим случващото се в Космоса във всички фази. Затова, когато се забележи образуването на нова планета в дадена система, тя е изследвана и наблюдавана отблизо от множество пътешественици от много светове.“
„Когато се открие достатъчно развила се планета, за да може да приеме човешко заселване – всички планети достигат това състояние, рано или късно – пътешествениците обявяват публично този факт пред другите светове и световете от други системи. Търсят се желаещи, които искат да отидат и да развият този нов свят.
Огромни кораби отнасят тези желаещи заедно с всичката им нужна екипировка на борда до новата планета. От време на време се предприемат пътувания, които да донесат още допълнително оборудване. Хората са отнасяни обратно на техните родни
планети за посещения. По този начин са отворени нови канали за изразяване, и едновременно, нов свят обитаван от човечеството.“
Земята беше най-бавно развиващата се планета, до степен, в която да е способна да поддържа човешки живот. Първите жители на Земята бяха докарани там от други планети. Не мина дълго време преди нещо неочаквано да се случи в атмосферата, заобикаляща Земята, и преселените хора да осъзнаят, че няколко века условията на живот на това кълбо, няма да бъдат благоприятни. В резултат на това,
първите жители на Земята, с малки изключения, събраха всичките си принадлежности в космически кораби и напуснаха към други светове. Малцината, които избраха да останат, бяха си позволили да се влошават посред изящната красота и изобилие на този нов свят и не видяха нищо различно. Постепенно, те се задоволиха с живеенето в
естествени пещери и в края на краищата се загубиха в аналите на времето.
„На вашата Земя няма сведения за най-ранните жители освен в митологията на една от вашите раси, в която паметта на тази първа цивилизация е съхранена в това, което те наричат бог Тритон, наречен на първоначалната раса на Тритерия“.
„Скоро след заминаването на космическите пионери, множество естествени промени се случиха на земната повърхност. Някои земи бяха погълнати в дълбините на моретата, докато други се издигнаха. Тогава светът беше отново готов за човешко население. Но този път, заради господстващите условия в околната атмосфера,
нямаше доброволци. Други състояния, които гледахме с интерес, наблюдавайки формирането и развитието на планетата Земя, беше формирането на една единствена Луна като неин спътник. Според природните закони, това би довело до небалансирано състояние, освен ако в бъдеще не се образува друга луна, за да допълни малкия придружител на един растящ свят.“
В този момент Раму бе прекъснат, тъй като сервитьорката дойде, за да напълни чашите ни с горещо кафе. Когато се отдалечи Фиркон каза: „Човекът е странно създание! И това е вярно независимо къде във Вселената. Въпреки че човешката раса предпочита да живее в мир и хармония с всички други същества, тук-там ще има някой с нарастващо его и агресивност, който ще мечтае да поеме силата и контрола над другите. Това може да се случи дори в нашите светове, въпреки учението, което ни
приканва хората да живеят в съгласие с божествените закони.“
„Да“ – каза Раму – „и въпреки че виждаме към какво водят тези нагласи, в съгласие с универсалните закони, ние не можем да вържем тези хора по никакъв начин. Затова преди векове, по време на среща между мъдрите учители от много планети бе решено такива егоистични индивиди да бъдат отпратени към планети, способни да приютят човешки живот. В такива случаи, най-слабо развитата планета от дадена система бе избрана за изгнание на тези нарушители.“
„Поради споменатите причини, Земята в нашата система бе избрана от всички планети, вътре и извън системата, за нов дом на тези хора. Тези изгнаници бяха, както ги наричате тук, „раздорници“. Ние не можехме нито да ги унищожим, нито да ги затворим, тъй като това е в противоречие с универсалните закони. Но тъй като всички
тези хора бяха арогантни по естество, сметнахме, тъй като никой нищо не би дал за другия, в крайна сметка ще бъдат принудени да изработят собствената си хармония.
Това са истинските корени на вашите „12 племена“ на Земята.“
„И така те бяха събрани в кораби от множеството планети и превозени на Земята, без каквито и да са екипировка или улеснения, каквито се дават на доброволците. Били са обучени в техните собствени светове да познават почвата, минералите, атмосферата и много други неща от физическа необходимост. Тук на този нов свят, те трябва да използват тяхното знание и да започнат с нищо друго, освен предлаганото от самата природа. Това беше целта да ги накараме да работят и да изразят своите таланти, с надеждата да ги доведем обратно в лоното на всички, които
вършат волята на Създателя.“
„Това са „паднали ангели“ от вашата Библията – човешките същества, които паднаха от по-висшето състояние на живота и посяха първичните семената за условията, които виждате да съществуват във вашия свят.“
„Дълъг период след довеждането на тези хора на Земята, наши хора от много светове често ги посещаваха, помагайки им и напътствайки ги, доколкото те биха позволили. Но те бяха надменна и непокорна група, и не приветстваха помощта, която им предложихме. Въпреки всичко, след първоначалните сблъсъци, за дълго време те
успяха да живеят достатъчно добре един с друг. По това време Земята беше „Градината на Еден“, тъй като всичко беше изобилно и природата беше щедра с нейните дарове от храна и необходими неща за живот.“
„Радвайки се на новия свят, тези новодошли започнаха да живеят в мир и щастие помежду си, което се посрещна със задоволство на другите планети. Тогава, както го разказва Библията ви, човек отхапа от плода на „дървото на познанието за добро и зло“ и настъпиха разделения, където преди не ги е имало. Алчност и чувство за притежаване отново избуя между хората и те се обърнаха един срещу друг.“
„С напредване на времето, населението се увеличи, от първоначалните племена излъчиха самоиздигнали се хора, които започнаха да разграничават няколкото раси.
Всеки изискваше управлението на всички хора, заявявайки, че идва от много по-напреднала планета от всички останали планети, и поради това има правото на управляващата власт.
„Ние продължихме да посещаваме своите греховни братя, винаги надявайки се да им помогнем да се побратимят. С минаване на времето обаче, самоиздигналите се владетели ставаха все по-силни, а нашите усилия от все по-малка полза.
Разделението продължи и нарасна, достигайки най-накрая до изграждането на това, което наричате „нации“.“
„Изграждането на нации раздели брат от брата и вече човечеството не живееше според Божия закон. В резултат на това разделение, възникнаха много начини за почитане. Но дори тогава, ние продължихме да изпращаме други с надеждата да помагат на нашите братя на Земята. Тези мъже бяха известни като „месиите“ и тяхната
мисия беше да помагат на своите земни братя да се завърнат към тяхното първоначално разбиране. Във всеки случай малцина последователи се събираха около мъдреците, но те винаги биваха унищожени от тези, на които бяха дошли да служат. Чудил си се защо Земята е най-нисшата планета в нашата система във
Вселена, на която всички ние сме жители. Сега ти казах.“
„Хората от всички светове, които са били развити от мъже и жени доброволци за такава служба отидоха уверено напред. Те са живели, както Безкрайният Създател възнамери Неговите деца да живеят. Те са пораснали и са се развили, изпълнявайки волята на Отца. И всеки път, когато група доброволци напуска своя собствен свят, за
да предприеме пътуване към нов свят, след като Божествената Ръка я е приготвила за заселване при хората, те всъщност навлизат в ново училище на опитността, където те придобиват все по-голямо разбиране на една цяла Вселена. Чрез това те се нагласят
за съзнателно напредване към по-висши и по-висши състояния на изразяване и служене.“



„Трудът, както го познавате на Земята, не участва в живота им, щом веднъж жителите на коя да е планета работят според волята на техния Създател, природните сили, на свой ред, започват да им служат.“
„На Земята имате точно обратното. Затова, чрез самоиздигане и изопачаване на естествения закон, човек обръща природните сили срещу себе си. Човек, водещ война срещу човека е един от най-очевидните примери за това, тъй като той насочва разрушително енергиите, предназначени от неговия Създател за негово благоденствие.“
„И това е основната разлика между жителите на Земята и народите от други планети. Земният човек неведнъж достигна определени върхове, само, за да навлезе в друго ниво на разрушение, което, чрез злоупотреба на природните сили, е унищожило всичко, което е постигнал.“
„Тук и там, индивиди се издигнаха над мнозинството на вашия свят, откакто е оставено на всеки един човек да реши да ускорява или да забавя собственото си развитие. Само когато земните хора се учат от собствените си грешки, които те считат за тяхна сила е наистина слабост, когато е изправена срещу Все-Божествената
Интелигентност, и че тяхната „мъдрост“ е всъщност объркване спрямо Все-Знанието, щом като бъдат готови да се завърнат към лоното.“
„Между другото, ние постоянно сме на щрек да получаваме зов за каквато и да е помощ, която наистина могат да пожелаят хора от Земята, та нали те все още са наши братя.“
„Никога ли не се обезкуражавате“ – попитах – „в лицето на такова поразително неравенство?“
Фиркон каза: „Ние не познаваме нищо, на което вие му казвате обезкуражаване.
Това е отрицателна дума. Преди дълго време, ние научихме силата на вярата и надеждата, и никога да не се отказваме. Целта изгубена вчера, може да бъде спечелена утре. Това не означава, че ние вярване на себе се, че сме се развили до пълна степен. Далеч сме от това. Имаме цяла вечност да пропътуваме все още. Но на  нашите светове, ние повече нямаме болести или бедност, както ги познавате; нито престъпления, както ги познавате. Ние зачитаме човека като най-висшето изображение на Божество, консумацията на всички по-нисши форми. Щом като нараним коя да е
форма с вредно намерение, ние знаем, че принуждаваме тази форма да се извърне от естественото си предназначение и да ни нарани. Можеш да разбереш, защо Създателят ни е оставил да отработим нашите собствени проблеми. Когато не се подчиняваме на Неговите закони, те свидетелстват срещу нас. Вие говорите за сатана
все едно е отделен враг. Но единствено противопоставяйки се на Божествения принцип човек може да създаде нехармонични условия, които вие сте дали като преимущество на сатаната, и които вие самите е необходимо да поправите. Тогава ще откриете, че сатаната става ангел на Светлината, както ви казва вашето Свето
писание. Всяко нарушение на закона трябва да бъде поправено от нарушителя.“

След като Фиркон направи пауза, устата на Раму се изви в леката, сериозна усмивка, така типична, казвайки: „Слънцето не управлява Земята, нито Земята управлява Слънцето, нито звездите се управляват една друга. Всички са управлявани от Отца. Тук, от самата природа, човек започва да се учи“. Поради някаква причина,
това извика в разума тема, над която дълго размишлявах. „По отношение на това, което наричаме смърт и раждане“ – попитах аз – „необходимо ли е да носим спомените от единия живот в следващия?“ Раму отговори: „Това е възможно в разнообразни степени на съзнанието. Вечният човек не забравя нищо. Но паметта от научените неща в предишното тяло, рядко се проявяват като нещо повече от инстинктивно знание за, или привличане към, някои познати неща. В неговия съзнателен разум, земният човек
има малко разбиране, защо това е така. Когато такива наклонности се проявяват в по-малка степен, вие ги назовавате таланти или дарби. Когато присъстват до много забележителна степен, и особено, когато присъстват в детството, вие наричате такива
хора феномени.“
„Вашата планета работи, каквото вие бихте могли да наречете, на ниска честота.
Като резултат, растежът и развитието на формата на живот – и особено тази на човека е бавно, изискващо много време между раждането и зрелостта. Когато хората се раждат на Земята, те остават на безпомощно бебешко ниво далеч по-дълъг период,
отколкото на други планети. До времето, когато те стават мъже и жени, каквато и да е памет, дошла с тях при раждането, е добре заровена под бъркотията от погрешни разбирания, с които, по време на всички тези ранни години, те са били напълнени.“
„Независимо от природния закон, силите на човешките мисловни способности са много ограничени. Новодошлият е зарит от традициите и конвенциите на минали векове, и положителната памет за предишна опитност е затъпкана. Такава първородна памет
понякога проблясва, от каквото вие наричате подсъзнание, в съзнателния разум, през някой неочаквано отворен канал. Това може да бъде предизвикано от първата среща с човек, който имате чувство, че познавате, или при гледката на място, което никога не е било посетено в този живот, но с което изглежда, че имате автентични асоциации и спомени.“ „Всички такива опитности са озадачаващи за повечето земни хора. И все пак такива спомени обикновено са истински спомени и обяснението е много просто.“
„На другите планети, ние не налагаме такива прегради на новороденото дете.
Напротив, всичко е направено, за да бъде оставено свободно. Ние осъзнаваме, че всяко човешко изразяване е малко по-различно от всяко друго, и че индивидуалния заден план от опитности служи като основа за сбъдването на тази определена съдба.“
„Честотата, под която планетата функционира, може да бъде установена от жителите, които я населяват. Поради по-високата честота на нашите планети, тези родени помежду ни не са предмет на бавните периоди на развитие от бебешка възраст до зрялост както на вашата. При нас, средният период на развитие от раждане през юношество е две години, сравнено с вашите осемнадесет или повече.“
„Вие на Земята използвате термина „Законът за Трансмиграция“ в погрешен смисъл. Това, което наистина означава е, че когато индивид на вашата Земя се е издигнал над безразличието на своите братя в по-висше разбиране за живота, позволено е прераждане на друга планета. Той ще дойде с ярък спомен за неговия
опит на Земята. Преобладаващо ще бъде неговото понятие за основните закони, които управляват всичкия живот.
Спомени от всекидневните му навици, неговото взаимоотношение със
семейството му и с колеги, макар и все още ясни, ще заемат второ място. Той ще осъзнае, че няма липсващо звено между два етапа на живот, ами продължителност на развитие, подредена от многото имена и разделения, които го объркаха на Земята.“
„Въпреки че изкачването от ранна детска възраст до зрялост изисква толкова дълъг период на вашата Земя, възрастта и влошаването идват бързо. Това се дължи на старите традиции и конвенции, които продължават да бъдат изразявани в индивида.
Истинското знание, без значение от преди колко време е било придобито, лесно се предава нататък. Но бремето и бедите на човечеството, повторени отново и отново, запомнени през вековете, тежат непоносимо върху духа на човека.“ „Както сте видели,
ние не остаряваме на външен вид, нито на чувства. Това е защото ние носим нататък с нас във всеки нов ден изобилието от добре научени уроци, изхвърляйки всичко, което се е оказало безплодно. Оставяйки винаги новото и свежото да се изрази чрез нас, ние
ставаме тази младост.“
„Точно както мечтата, която има един скулптор, когато вземе глина в ръцете си, когато той е приключил, ще определи формата, която глината ще изрази, така е с човешкото тяло. Човек е скулптор на самия себе си, работейки с материали, предоставени от неговия Създател. Това е разбирането на човека за самия себе си
във Вселената, което ще извая неговото тяло и ще насити неговите черти с красота или с грозота.“

„Във вашия свят вие си представяте Божественото като възрастно и все пак вечно. Това е огромно противоречие, вечността не познава никаква възраст.“
„Поради безкрайната дейност, протичаща в дълбините и по повърхността на вашите океани, те преживяват във времето. Но изкуствено езеро, в което дейността спира, започва да му личи възрастта чрез маса от чужди частици, които бавно карат
чистите му някога води да помътнеят. Появила се е стагнация, както я наричате.“
„Телесните болест и разлагане произлизат от същия процес. Понеже вие не сте се научили да живеете според естествения закон, настъпва лична стагнация. От време на време, дори във вашия свят, един индивид може да достигне голяма възраст по вашите стандарти и все да създава впечатление за младост. Това се дължи на
способност да се запазват качествата на мозъчната дейност, интерес и ентусиазъм над средното равнище.“
Аз си спомних за малцина такива хора, които съм познавал и кимнах със съгласие. „Вие наистина сте напреднали далеч преди нас,“ – казах аз. „Дори до такава точка ли, че вашия напредък никога не е прекъсван?“
Това накара Фиркон да се усмихне. „Далеч от това! Но когато правим грешки, те ни служат като уроци за нашето бъдещо поведение, отколкото нещо за скриване или да се опитваме да го оправдаем. Освен това, когато е изследвана някоя нова
територия, било то физическа или на разума, ние приемаме някои грешки като неизбежни. За вас, онова, което наричате провал е срамно и често излага индивидите или групи на присмеха и неодобрението на другите. Това е първичен фактор за
завързване на земните хора към старите привички, когато имат куража, или техните ближни имат достатъчно толерантност, те биха опитали нови начини. На нашите светове, никой човек, който искрено се опитва, е считано някога за провал, без значение от резултатите. Човек научи нещо. Въпреки неговия видим провал, той може много да допринесе за своя ближен. Смелостта и начинанието го доведоха до опитване на един нов път, който ако се окаже погрешен, не е нужно отново да бъде извървян от другите. Самият той е страдал доброволно, и ние, неговите братя, го хвалим.“

Щом като Фиркон спря да говори и погледна към Раму, аз знаех, че този плодотворен разговор е към края си. Не бе нужно нищо да се казва като станахме от сепарето на ресторанта. Оправихме сметката и отново бяхме навън на улицата.
Този път Фиркон и Раму не ме съпроводиха обратно до хотела. „Много съм благодарен“ – казах като се разделяхме един с друг, като думите прозвучаха неадекватно за собствените ми уши.
Поостанах за момент, гледайки ги как си отиват, после се обърнах в обратна посока към моя хотел".

Няма коментари:

Публикуване на коментар