Сойлент Грийн не беше измислица

Това беше предупреждение: Хранят ни с мъртвите

През 1973 година Холивуд пусна филм, който мнозина отхвърлиха като дистопична научна фантастика. Но Сойлент Грийн не беше просто филм – това беше план, предупреждение. И днес, десетилетия по-късно, ужасяващата истина зад неговото послание се разиграва пред очите ни.

„Сойлент Грийн са хора!“ – тази реплика потресе зрителите тогава. Днес тя е повече от сюжетен обрат – тя е метафора за индустриалната хранителна система, която ни държи в плен.

Филмът показва свят, разрушен от пренаселване, замърсяване и контрол от елита. Масите живеят в мизерия, докато богатите пируват зад охранявани порти. Храната за хората е синтетичен продукт, наречен Soylent Green, представян като направен от „планктон“. Но истината е ужасяваща – Soylent Green е направен от човешка плът. Мъртвите се преработват и рециклират в храна за живите.

Днес виждаме лабораторно отгледано месо, насекоми в менюто, ГМО „франкен-храни“ и натиск за „устойчиви протеини“. Хранят ни с боклук под прикритието на прогрес. Компании вече признават използването на човешки клетки в ароматизатори и „изследвания“. Те твърдят, че това е „само за тестове“ и „не е в храната“. Но когато се използва ДНК от абортирани деца за подобряване на вкуса, границата е премината.

Сойлент Грийн беше само един пример за предиктивно програмиране – начин елитите да скриват плановете си в забавление. Символиката е ясна: рециклиране на хора в хранителната верига, малка управляваща класа с истинска храна, а останалите – с държавна помия, свят на изкуствено създаден недостиг и зависимост.

Днес храната ни е също толкова болна: ГМО продукти, напоени с глифозат; безсеменни плодове, които бавно ни стерилизират; нанотехнологии в преработени храни; тежки метали в бебешки формули; насекоми, нормализирани като „протеин на бъдещето“; mRNA инжекции в животни и зеленчуци, превръщащи храната в софтуер. Те ни отравят, източват енергията ни и подготвят обществото да приеме канибализма като нормално.

Защо виждаме рекордни нива на рак, алергии, чревни заболявания и безплодие? Защото телата ни воюват с това, което ни се поднася. Те искат поколение твърде болно, за да се бори, твърде замъглено, за да мисли критично, твърде зависимо, за да оцелее без техните дажби. Докато ние ядем соев протеин и брашно от щурци, те пируват с органична, немодифицирана храна, доставена от най-отдалечените кътчета на света.

Истината за Сойлент Грийн е проста: то никога не беше измислица. То беше признание. Ако продължим да игнорираме знаците, ние ставаме добитък – маркирани, проследявани и хранени в системата.

Време е да отглеждаме собствена храна, да откажем преработените боклуци, да избягваме ГМО и фалшивото месо, да кажем НЕ на лабораторно „устойчиво“ производство и най-важното – да събудим другите.

Сойлент Грийн беше предупредителен изстрел. Днешната „храна“ не е храна. Тя е програмиране. Тя е отрова. И да – може би вече е хора.