Социалното осигуряване: Илюзията за сигурност и цената на зависимостта

Социалното осигуряване беше представено като обещание за стабилност, като система, която ще възнагради труда на хората с достойни старини, но зад красивите думи стои модел, който не функционира като инвестиция, не създава лични спестявания и не гарантира стабилност, а поддържа постоянна зависимост от държавата. От самото му въвеждане социалното осигуряване е било рекламирано като спасение за възрастните, но реално е превърнало доходите на работещите в поток, който се харчи веднага, без да се натрупва в индивидуални фондове. Вноските никога не са били лични активи, а приходи, използвани за изплащане на текущи задължения и за финансиране на други държавни разходи. Така системата се превръща в механизъм, който разчита на постоянен приток от нови работници, за да изплаща обещания към старите, което я прави уязвима на демографски промени, икономически кризи и политически решения.

Доверителният фонд и реалността зад него

Т.нар. доверителен фонд не е реален резерв, а счетоводна конструкция, съставена от държавни облигации, които представляват обещания за бъдещи плащания, обезпечени с бъдещи данъци. Това означава, че държавата дължи на бъдещите поколения, за да плати на настоящите, което създава модел, зависим от растеж, който не винаги е устойчив. Работниците внасят средства десетилетия наред, но когато дойде време да получат пенсия, условията може да са се променили: възрастта за пенсиониране може да е по-висока, обезщетенията по-ниски, а самите пенсии да бъдат обложени с данъци. Ако човек почине преждевременно, неговите вноски не се наследяват като личен актив, а остават в системата. Това не е инвестиция, а задължение, което не може да бъде отказано, защото участието в социалното осигуряване не е доброволно — номерът за социално осигуряване се превръща в идентификатор, който следва човека през целия му живот и е необходим за работа, кредити, здравеопазване и данъци.

Пенсионирането като обещание и реалността зад него

Пенсионирането се представя като награда, но реалността е, че разходите за живот растат, здравето се влошава, а пенсиите често не покриват нуждите, което принуждава много хора да продължат да работят след пенсиониране. Системата, която трябва да осигури спокойствие, често оставя хората в несигурност. Ако човек имаше възможност сам да управлява средствата, които внася, дългосрочните инвестиции в активи като недвижими имоти, злато, частни фондове или дори обикновени спестявания често биха донесли по-висока възвръщаемост от социалното осигуряване. Но системата не позволява избор, не допуска алтернативи и не дава контрол.

Пробуждането и истинската независимост

Пробуждането идва, когато човек осъзнае, че социалното осигуряване не е гаранция, а инструмент, който създава зависимост и илюзия за сигурност. Истинската стабилност идва от лична отговорност, знания и финансово планиране, а не от система, която може да се промени с едно политическо решение. Не си свободен, ако не контролираш собствените си пари, не си защитен, ако бъдещето ти зависи от държавен бюджет, и не си независим, ако идентичността ти е обвързана с номер, който следи всяко твое движение. Социалното осигуряване не е измама в юридическия смисъл, но е илюзия — илюзия за сигурност, която често не съответства на реалността. И когато човек прозре тази илюзия, той започва да търси истинска независимост чрез знание, планиране и осъзнатост, вместо да чака система, която е проектирана да бъде нестабилна, да му осигури бъдеще, което не може да гарантира.