💥 Спомнянето на твоята божествена природа те защитава от вреда

Много хора усещат, че нещо в нашия свят сякаш е създадено да ни отслабва. Храната е пълна с химикали, въздухът носи наночастици, а невидими вълни ни обгръщат отвсякъде. И все пак дълбоката духовна мъдрост учи, че в своята същност ние не сме малки или безсилни. Ние сме искри на божественото, които преживяват живота чрез човешка форма.

Когато забравиш истинската си природа, започваш да живееш в страх. Вярваш, че си крехко тяло, подвластно на сили извън теб. Тази вяра понижава енергията ти и отваря вратата към болестите. Не самата отрова причинява най-дълбоката вреда, а убеждението, че нямаш сила да се издигнеш над нея.

Когато си спомниш кой си, всичко се променя. Започваш да виждаш тялото си като свещен съд, а не като жертва. Клетките ти откликват на твоето съзнание. Имунната ти система се засилва. Интуицията ти те предупреждава за вредното и те води към онова, което те подхранва.

Това не означава, че можеш безразсъдно да се излагаш на токсини. Човешкото тяло все още е жив инструмент в материална среда. Но колкото повече повишаваш вибрацията си, толкова по-слаб става хватът на тези вредни влияния върху теб. Вместо да бъдеш управляван от страх, започваш да бъдеш воден от вътрешна мъдрост.

Затова молитвата, медитацията, благодарността, гледането към слънцето и осъзнатият начин на живот са толкова силни. Те те подравняват с твоето висше Аз и напомнят на тялото ти неговия истински чертеж. Те не просто успокояват ума — те променят енергийното ти поле и способността ти да се лекуваш.

Тъмните сили винаги са имали само едно истинско оръжие срещу човечеството — лъжата, че ти си нищо. В момента, в който си възвърнеш истината за това кой си, това оръжие губи силата си.