Индустрията за трансплантация на органи: Кървавата лъжа, скрита пред очите ни

Индустрията за трансплантация на органи се представя като чудо на съвременната медицина, като героичен акт на състрадание, който спасява животи. Но зад лъскавите стени на болниците и трогателните реклами се крие една от най-тъмните тайни на медицинската система. Органите не се появяват от нищото – те се вземат от живи хора, които са обявени за „мозъчно мъртви“, но чиито сърца продължават да бият.

Понятието „мозъчна смърт“ е въведено през шейсетте години, не като научен пробив, а като юридическа фикция, която да оправдае премахването на органи от хора, които все още са биологично живи. Именно затова процесът изисква анестезия – защото телата реагират, защото нервната система усеща, защото това не са трупове, а живи организми, превърнати в суровина за индустрията.

Органите трябва да бъдат извадени, докато кръвта все още циркулира, защото след истинска смърт те бързо се разрушават. Затова донорите се държат в състояние на изкуствена поддръжка, докато хирурзите започнат процедурата. В този момент те често показват признаци на живот – движения, сълзи, реакции, които не могат да бъдат обяснени, ако наистина бяха мъртви. Но системата е изградена така, че веднъж поставен етикет „мозъчна смърт“, човекът вече не е пациент, а ресурс.

Докторите играят ролята на богове – решават кой ще живее и кой ще бъде превърнат в донор. Има случаи, в които хора са се събуждали преди органите им да бъдат извадени, но мнозина никога не получават този шанс. Веднъж поставена диагноза „мозъчна смърт“, няма връщане назад. Тогава скалпелът влиза в действие.

Зад цялата тази практика стои огромна печалба. Болници, банки за органи, биотехнологични компании и хирурзи печелят стотици хиляди за всеки орган, докато семейството на донора не получава нищо, освен празни думи за благородство и състрадание. Но не всички органи стигат до официалните канали – част от тях изчезват, попадат в черния пазар, свързват се с трафик на хора и престъпни мрежи. Това вече не са слухове, а документирани престъпления, които показват, че индустрията е много повече от медицинска практика – тя е система за търговия с човешки тела, превърнати в резервни части за най-високия наддавач.

Истината е, че това не е за спасяване на животи, а за тяхното жертвоприношение. Те продават тази практика като състрадание, като дар за живота. Но в действителност това е високотехнологичен канибализъм, облечен в бяла престилка. Това е индустрия, която превръща човешкото тяло в стока, която се купува и продава. Това е система, която използва юридически термини, за да прикрие факта, че донорите са живи, когато започва операцията. Това е машина за печалба, която не познава морал и която се храни от страха и надеждата на хората.

Истината, която не искат да знаем, е че човешките тела са превърнати в резервни части. Че понятието „мозъчна смърт“ е измислено, за да оправдае отнемането на органи. Че анестезията се използва, защото телата усещат. Че органите трябва да бъдат свежи и затова се вземат, докато кръвта още тече. Че печалбите са огромни и че черният пазар е реалност, която не може да бъде отречена. Това е индустрия, която не спасява животи, а ги жертва в името на печалбата. Контролът върху тази истина е толкова силен, че обществото продължава да вярва в една красива лъжа, докато зад кулисите се извършва най-мрачната форма на търговия с човешкото съществуване.