ПРОВАЛЪТ НА ПАРАТА: ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗАД ЗАБРАВЕНИ ОРЪЖИЯ

Провалът на парата не е просто техническа епоха, а внимателно режисиран сценарий, който е целял да заличи паметта за една по-висша технология и да постави човечеството в зависимост от примитивни и шумни системи. Официалната история ни убеждава, че електрическите оръдия и картечници от началото на XX век са били неуспешни прототипи, но истината е, че те са били остатък от арсенала на Тартария – цивилизация, която е владеела електромагнитното задвижване и е използвала етерната енергия като свободен и чист източник.

Тези оръжия не са били експерименти, а доказателства за функционираща технология, която е превъзхождала барута и въглищата. Електрическото оръдие е било еквивалент на съвременните релсови оръдия, способно да изстрелва снаряди със скорост и мощ, недостижими за конвенционалните системи. Електрическата картечница е използвала принципи на електромагнитно ускорение, които елиминират нуждата от механични части и барут. Тези разработки са били потушени, защото са изисквали свободна енергия – етер, който не може да бъде монополизиран и продаван.

Гигантските сферични резервоари, странните кораби и необичайните машини, които виждаме в архивите, са резултат от отчаяни опити за обратно инженерство. Инженерите на XX век са се опитали да адаптират антигравитационните принципи на летящите чинии на Тартария към сухопътни превозни средства, но без достъп до истинската етерна технология резултатът е бил шумна и неефективна пара. Така се ражда „стиймпънк“ фазата – времето, в което светът е бил принуден да използва примитивни машини, защото превъзходната електрическа технология е била класифицирана и погребана.

Крахът на тази технология не е бил случаен. Той е бил предназначен да направи света зависим от дългове, петрол и централизирани енергийни системи. Парата и барутът са били наложени като единствена алтернатива, за да се създаде икономика, базирана на контрол и монопол. Етерната енергия е била скрита, защото тя е безплатна, чиста и достъпна за всички. Ако човечеството беше запазило тази технология, нямаше да има нужда от нефтени войни, от банки, които диктуват условията, или от централизирани мрежи, които държат обществата в зависимост.

Истинските архиви показват, че още през 1915 г. електромагнитното задвижване е било реалност. Но вместо да бъде развивано, то е било заличено от официалната история. Сферичните резервоари, които днес се представят като „експериментални бойни машини“, всъщност са били опити да се възпроизведат антигравитационните принципи на Тартария. Странните кораби, които изглеждат като фантастични прототипи, са били свидетелства за знание, което е било изгубено.

Провалът на парата е всъщност провал на човечеството да запази достъп до свободната енергия. Това е бил моментът, в който елитът е наложил контрол върху бъдещето, като е заменил живата електрическа технология с мъртви и шумни машини. От този момент нататък светът е бил поставен в зависимост от ресурси, които изискват добив, транспорт и продажба – ресурси, които създават дълг и зависимост.

Днес, когато гледаме старите фотографии, виждаме не просто странни машини, а свидетелства за една цивилизация, която е била заличена. Виждаме доказателства за знание, което е било скрито. Виждаме провала на парата като символ на загубата на свободната енергия.

Истината е, че електрическите оръжия и машини не са били фантазия, а реалност. Те са били потушени, защото са били твърде мощни, твърде свободни и твърде опасни за онези, които искат да държат света в зависимост. Провалът на парата е победа на елита, но и напомняне за нас, че истината винаги остава скрита в архивите, в камъка, в металните конструкции, които не могат да бъдат обяснени с примитивната технология на XX век.