„Не можем да ги използваме или възпроизведем.“ Инженер-конструктор говори за извънземни технологии.

През 1999 г. журналистът Максим Вайс интервюира 82-годишния Айзък Морисън. Той започва работа в НАСА като инженер-конструктор. По-късно, казва той, трима непознати идват в дома му. Те водят разговор, който променя живота му. През 1965 г. към него се обръщат с предложение да участва в програма за изследване на космически кораби. Айзък не разбира веднага за какво говорят, но се интересува.

„Имаха нужда от някой, който е готов да се посвети изцяло на науката. Като се има предвид, че никога не съм имал желание да създавам семейство, изглеждах като идеалния кандидат. Но тогава не разбирах напълно какво ме очаква. Задавах много въпроси. Например за това как работя за НАСА и колко е малко вероятно да ме освободят, но отговорът беше ясен: вече бяха сключили сделка.“

Тогава ми просветна, че си имам работа с някой изключително влиятелен, с невероятни връзки. Следващият въпрос се отнасяше до началната дата. Мъжът срещу мен погледна часовника си и каза, че самолетът ще бъде готов след час и половина. Естествено, бях изненадан.

На мъжа му беше предложено да изучава космически кораби.

Не ми дадоха време да размисля. Не подписах нищо, никакви договори или документи. Обещаха да наглеждат къщата ми. Нямах семейство, така че никой не забеляза заминаването ми. Карахме директно от вкъщи до летището. Само че, както се оказа, не беше цивилно. Излязохме от града и се втурнахме към военна база.

Там трябваше да почакаме малко. Пристигна товарен хеликоптер, за да ни вземе. Мъжете отговаряха уклончиво на въпросите ми и аз бях нервен, но в същото време разбирах, че щом са замесени военните, това трябва да е въпрос от национално значение. Постепенно осъзнах, че това е шансът, който чаках цял живот.

След това тръгнахме по неизвестен маршрут и стигнахме до някакво съоръжение. Влязохме в бункер и слязохме с асансьор. Влязохме в камера за дезактивация. После се озовахме в някаква голяма стая. Посрещнаха ни двама мъже в бели престилки и няколко въоръжени войници. Бях инструктиран, но бях шокиран, защото това, което ми показаха, беше нещо неземно. Там имаше хангари, съдържащи странни технологични отломки.

Бях убеден, че това е някаква тайна военна разработка. Мисълта за извънземна технология дори не ми минаваше през ума. В началото се чувствах сякаш съм пътувал в бъдещето или участвам в научнофантастичен филм. След това разговарях с новия си шеф, където те ясно ми обясниха, че ако няма резултати, ще се отърват от мен. Не физически, но мога да се откажа от кариерата си.

Около година по-късно ни донесоха друг апарат. Той изглеждаше по-малко повреден. Въпреки това, ни бяха необходими много години, за да разберем дори теоретично принципа на действие на двигателите му. Оказа се, че вътре в него има няколко свръхмощни генератора на частици.

Те ускоряваха до свръхвисоки скорости, почти скоростта на светлината, и когато се сблъскваха, произвеждаха нещо подобно на микроскопична ядрена експлозия или раждането на свръхнова в микроскопичен мащаб. Това беше достатъчно, за да освободи гигантски количества чиста енергия. Този вид енергия обаче не е предназначен за нашата технология и за да я възпроизведем, трябваше да се научим как да я преобразуваме във форми на енергия, познати на земните технологии.

Бях особено изненадан от материалите, използвани за създаването на устройствата. Дори не можехме да си представим, че подобни комбинации могат да генерират изцяло нови свойства на елементите. За разлика от нашите (познати), техните бяха променили такива основни характеристики като валентност, атомна конфигурация, йонизация и много други свойства, които нашите физици смятаха за непроменими. С други думи, изкуственото засилване на валентността ни позволява да откриваме нови свойства на елементите.

Технологии, които не са достъпни за използване от земляните.

Периодичната таблица е само основно разбиране. Настройването и модифицирането на атомите на веществата е сложна химия, нещо, което все още не сме изследвали. Може би ако нашата технология ни позволи да създаваме такива вещества, ще се отвори един съвсем различен свят. Нови материали, нови форми на енергия и гориво, нови начини за прилагане на законите на физиката.

Между другото, през 1970 г. ни беше доставен друг космически кораб. Той беше силно изгорял, но един от компонентите му беше непокътнат. Бях невероятно изненадан. Веществото, от което беше направен, беше синтетичен полутечен кристал със способността да абсорбира радиация и да генерира енергия. Така че, всеки радиоактивен елемент би могъл да бъде използван и този компонент би генерирал огромно количество енергия.

Голяма част от откритията на нашия екип от учени са предадени на следващото поколение за по-нататъшно проучване. Проблемът е, че откритията, които направихме, не могат да бъдат възпроизведени и комерсиализирани с помощта на съществуващите знания и технологии.

Как може да се промени валентността на едно вещество? Или да се придадат на триизмерен атом свойствата на четириизмерен? Това е отвъд нашето разбиране. Но рано или късно ще дойде времето, когато ще се научим как. Тогава нашата работа ще бъде реализирана и използвана.