Спортната измама

Докато светът гори, стадионите остават пълни. Докато правителствата ограбват хората, вниманието се насочва към това кой ще спечели Супербоул. Докато свободите постепенно се ерозират, милиони обсъждат кой е най-великият играч на всички времена. Всичко това не е случайност, а внимателно изградено отклоняване на вниманието.

Професионалният спорт, а все по-често и колежанският, е превърнат в сценарий, в спектакъл, в инструмент за контрол. Той е оръжие за масово разсейване, което държи обществото в състояние на сънливост, разделение и покорство.

Мнозина вярват, че гледат чиста конкуренция, истински съперничества и неподправени емоции. Но реалността е, че голяма част от мачовете са предопределени. Подобно на професионалната борба, резултатите се влияят от съдии, ръководители на лиги и дори по-високи сили, защото сюжетът трябва да остане печеливш. Съдийски отсъждания променят хода на играта, линиите за залагания мистериозно следват динамиката на мача, а подозрителни грешки в последните минути или „чудодейни“ изпълнения се случват точно когато букмейкърите имат нужда. Травмите също често изглеждат „удобни“ преди големи сблъсъци. Това не е случайност, а форма на развлекателна война.

Спортът е огромен бизнес. Билети, телевизионни права, стоки, глобални пазари за залагания – милиарди се въртят около всяко събитие. Лигите са корпорации, а корпорациите не оставят нищо на случайността. Те създават драма, за да увеличат гледаемостта, издигат определени отбори или играчи за маркетингови цели, защитават „бранда“ на всяка цена, дори ако това означава да заглушат разобличители или да манипулират резултати. Справедливостта не е цел, печалбата е.

Защо спортът се излъчва денонощно? Защо хората знаят повече за статистиката на звездите, отколкото за собствените си права? Защото това е целта. „Дайте им хляб и зрелища и те никога няма да се разбунтуват“ – древна римска стратегия за контрол над обществото. Спортът е масивно отклоняване от политически престъпления, финансово заробване и социален разпад. Той е инструмент за племенни разделения – моят отбор срещу твоя, червени срещу сини. Той е форма на програмиране, която насърчава покорство, идолопоклонство и емоционална зависимост от резултати, които нямат реално значение за живота на зрителя. И това работи.

Колежанският спорт не е по-различен. Големите мачове носят милиони приходи, отборите се финансират от богати дарители и корпорации, университетите прикриват скандали, защитават привилегировани играчи и променят правилата за прием в името на спортните програми. NCAA и светът на залаганията са дълбоко преплетени. Много колежански срещи следват същия сценарий – особено плейофи, дербита и финали.

Култът към спортните знаменитости също е част от измамата. Атлетите някога бяха символи на здраве и сила, а днес са рекламни марионетки, говорители на социални каузи, лица на фармацевтични компании. Те не носят истина, а наратив. Използват се, за да промотират вредни продукти, да насаждат политическо разделение, да нормализират покорството към системата. Докато те печелят милиони, зрителите остават бедни, болни и хипнотизирани.

Масите се завладяват чрез разсейване. Императорите от древността го правеха с гладиатори, днес това се прави чрез спортни канали и корпорации. Време е да се събудим. Да изключим нагласените мачове, да си върнем времето, ума и енергията, да разобличим илюзията. Те не се интересуват дали вашият отбор печели. Интересува ги само да сте прекалено заети, за да забележите собственото си поробване.