Медицинско отвличане и принудително лечение: Тиранията зад стените на болниците

Казват, че болниците спасяват животи. Но за много семейства те са се превърнали в кошмари на контрол, където информираното съгласие се игнорира, родителските права се отнемат, а пациентите се третират като държавна собственост. Това не е здравеопазване. Това е медицинска тирания, при която отказът от процедура може да означава загуба на детето, правата или свободата ти.

Какво е медицинско отвличане

Медицинското отвличане се случва, когато болници или лекари извикат социалните служби и насилствено отнемат дете от семейството му, защото родителите са отказали лечение, задали твърде много въпроси или са потърсили природни алтернативи. Това включва отказ от химиотерапия в полза на холистични протоколи, отлагане или отказ от ваксини, търсене на второ мнение извън медицинската система или поставяне под въпрос на опасни процедури и странични ефекти от лекарства. В момента, в който не се съгласиш с протокола им, те използват системата като оръжие. Родителите са заклеймявани като небрежни или насилници. И внезапно държавата „притежава“ детето ти.

Болниците действат като съдии, а не като лечители

Малцина осъзнават, че когато влизаш в болница, попадаш в правен капан. В момента, в който подпишеш документите за прием, даваш разрешение те да действат като законни настойници на пациента. Ако се съпротивляваш, могат да извикат полиция или социални служби. В много държави болниците имат право да отменят религиозни или медицински изключения, да отказват изписване на пациенти, които отказват лечение, да държат деца в интензивно отделение против волята на родителите им, да обвиняват родителите в синдром на Мюнхаузен чрез прокси, когато търсят алтернативна грижа. Това не е рядкост. Това се случва навсякъде – във всяка държава, във всяка голяма болнична система.

Химиотерапия или нищо

Един от най-честите сценарии е детският рак. Семейството отказва химиотерапия, избирайки протоколи за лечение, които са по-безопасни и по-малко разрушителни. В рамките на дни болницата извиква социалните служби. Детето е отнето от родителите. Химиотерапията се прилага насилствено, без съгласие. Родителите са опетнени в медиите като безотговорни. Детето става държавна собственост. Мнозина не оцеляват след лечението. Това не е медицина. Това е химическа война, наложена от съдилища и въоръжени служители.

Защо се случва това

Защото медицинската индустрия не е за изцеление. Тя е за подчинение. А децата са най-ценният им актив. Те са тестови субекти за фармацевтични изпитания, бъдещи доживотни клиенти, емоционален лост срещу родителите, които задават въпроси, и източници на доходи за болниците, които фактурират всяка процедура. Когато си върнеш силата и си тръгнеш, заплашваш цялата система. Затова те използват страх, заплахи и отвличане, за да те държат в ред.

Твоите права са дадени от Бога, а не от институции

Нито една болница, нито един лекар, нито една държава няма право да разделя семейства, да налага лечения или да пренебрегва твоята интуиция. Имаш право да откажеш лечение, да потърсиш алтернативна грижа, да защитиш децата си от токсична медицина, да напуснеш всяко заведение, което се опитва да те манипулира или сплаши. Познавай правата си. Изговаряй ги смело. Никога не влизай в болница без свидетел, план и пълно осъзнаване на това, което наистина се случва.

Заключение

Медицинското отвличане не е рядкост. То е скритият инструмент за принуда на една счупена система. И докато хората не се изправят и не кажат „достатъчно“, то ще продължава в тишина. Болниците са представени като места за спасение, но зад стените им често се крие тирания, която отнема права, свобода и самата същност на семейството. Истината трябва да бъде изречена, защото само така може да бъде прекратена тази практика.