Раждането в болници е ритуал

Съвременното раждане е представено като медицински прогрес, но зад фасадата на модерните технологии и стерилните зали се крие една дълбока истина – то е превърнато в ритуал на травма, маскиран като грижа. В продължение на векове раждането е било свещен, естествен процес, воден от инстинкта на майката, подкрепян от акушерки и предавано чрез мъдростта на предците. То е било акт на доверие към природата и към тялото. Но когато болниците поемат контрол, този процес се превръща в нещо съвсем различно – студено, клинично и подчинено на система, която поставя печалбата и контрола над любовта и естествеността.

Флуоресцентните лампи, силните звуци, маските и машините създават среда, която нарушава естествения ритъм на тялото. Майката е поставена по гръб – позиция, която противоречи на гравитацията и на естествения механизъм на раждането. Интервенции като Pitocin и епидурална упойка се използват рутинно, без да се отчита, че те променят динамиката на процеса и често водят до усложнения. Това не е за удобство на майката. Това е контрол.

Новородените са отделяни от майките си почти веднага. Те са подлагани на процедури – измервания, инжекции, пробождания, а често и обрязване – преди дори да са почувствали сигурност или връзка с майката. Пъпната връв се прерязва твърде рано, лишавайки детето от ценни стволови клетки и хранителни вещества. Защо тази бързина? Защо тази насилственост?

Това не е просто медицинска небрежност. Това е програмиране. Системата внушава на родителите, че те са неспособни без лекарства, машини и бели престилки. Раждането е представено като медицинска спешност, вместо като свещен преход. Така се изгражда култура на страх, зависимост и подчинение.

Истинската цел е да се отнеме силата на майката и да се превърне раждането в процес, управляван от институции. Когато жената бъде лишена от доверие в собственото си тяло, тя става зависима от системата. Когато детето бъде лишено от първичната връзка с майката, то започва живота си в състояние на травма.

Тази травма има дългосрочни последици. Тя влияе върху развитието на нервната система, върху способността за доверие и върху емоционалната сигурност. Поколения деца започват живота си с усещане за отделеност и несигурност, което се пренася в отношенията им и в начина, по който възприемат света.

Но хората започват да се пробуждат. Все повече семейства избират домашни раждания, акушерки и естествени практики. Те осъзнават, че раждането не е болест, а чудо. Че тялото знае какво да прави, когато му се даде свобода. Че любовта, доверието и природата са най-силните съюзници в този процес.

Системата е изградена върху контрол – контрол над телата, контрол над умовете, контрол над самото определение за здраве. Но този контрол може да бъде разрушен. Когато жените си върнат силата, когато семействата си върнат доверието, когато обществото си върне връзката с природата, раждането отново ще стане това, което винаги е било – свещен акт на сътворение.

Раждането никога не е било предназначено да бъде ритуал на травма. То е било и винаги ще бъде чудо.