St. Jude’s: Благотворителната измама, която експлоатира болни деца за печалба

Те показват трогателни реклами. Пускат снимки на деца с обръснати глави, които се усмихват през страданието. Казват, че нито едно семейство не плаща и стотинка. И светът отваря портфейлите си, защото кой би се осмелил да постави под въпрос благотворителна организация за деца с рак? Но зад тези емоционални кадри се крие милиарден механизъм, изграден върху страдание, измама и алчност.

St. Jude’s събира над два милиарда долара годишно от дарения. Те притежават огромен инвестиционен портфейл, недвижими имоти и корпоративни връзки. Но по-голямата част от тези средства не стигат до семействата. Всъщност много от тях продължават да плащат хиляди долари за скрити разходи – пътувания, настаняване, храна и допълнителни медицински услуги.

Болницата твърди пред обществото, че „никога не таксува семействата“, но истината е различна:

Семействата са принудени да прехвърлят цялото си здравно осигуряване към институцията.

Допълнителните разходи се натрупват и стават непосилни.

Експерименталните терапии идват без гаранции и със сериозни странични ефекти.

Много деца се превръщат в тестови субекти за фармацевтични компании, които провеждат непроверени или високорискови изследвания.

St. Jude’s работи ръка за ръка с голямата фармацевтична индустрия. Лекарствените компании използват болницата като тестова площадка, докато се представят като състрадателни. Децата са подлагани на тежки химически протоколи, радиация и комбинации от терапии, които разрушават имунната система и увреждат органите, а институцията прибира печалби и похвали.

А какво да кажем за процента на излекуване? Повечето деца, които показват в рекламите си, са оцелели след лесно лечими форми на рак. Тези, които не оцеляват, никога не се виждат. Те са погребани тихо, а техните истории се използват, за да се генерират още дарения, докато системата преминава към следващото лице.

St. Jude’s харчи огромни суми за маркетинг, за заплати на ръководството и за управление на имиджа си. Главният изпълнителен директор получава милиони, докато безброй семейства потъват в дългове, скръб или мълчание. Това не е дом на изцеление. Това е сцена за финансови манипулации, където емоцията е продукт, а страданието на децата – валута.

Междувременно истинските лечения се игнорират, природните терапии се осмиват, а всеки, който постави под въпрос системата, бива представян като безсърдечен или неблагодарен. Но ето истината: St. Jude’s не е за изцеление. Той е за финансиране на машина, която процъфтява от болката. Фармацевтичната индустрия, медицинската система и маркетинговите екипи печелят. Детето се превръща в марка. Обществото получава момент на сълзи. А цикълът продължава.

Време е маската да бъде свалена. Защото нито една истинска благотворителна организация не се нуждае от милиарден резерв, докато деца умират от предотвратими заболявания и алтернативните терапии са забранени. St. Jude’s не е чудо. Това е машина. А нейното гориво е нашето сляпо доверие.