В Сахара живее огромна змия, която се храни с камили? Свидетелства на очевидци и експертно мнение на серпентолог

От векове пустинята Сахара е място, където реалността и легендите се преплитат така плътно, че границата между тях почти изчезва. Това е земя на безкрайни дюни, древни тайни, изгубени цивилизации и странни създания, за които се говори шепнешком около огньовете на бедуините. Сред най-устойчивите и загадъчни истории е тази за гигантската пустинна змия — чудовище, което според преданията се движи под пясъка като кораб под вода, излиза на лов само нощем и е способно да повали камила с един удар на опашката си. Макар за мнозина това да звучи като мит, събран от праха на древните приказки, свидетелствата за подобно същество са толкова многобройни, че не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. А когато към тях се добавят и мненията на серпентолози, които не изключват възможността за оцелели гигантски видове, картината става още по-интересна.

В древните арабски предания често се споменават огромни змии, които се криели дълбоко под пясъка през деня, а нощем изпълзявали да ловуват. Според старите разкази тези създания били толкова големи, че движението им под повърхността карало дюните да треперят като вода, а пясъкът да се надига на вълни. Бедуините вярвали, че змията усеща вибрациите на стъпките от километри разстояние и може да се появи внезапно, без предупреждение. Един от най-старите запазени разкази описва битка между тридесет войници на султана и подобно чудовище. Според легендата, в тъмната нощ дюните се раздвижили, сякаш самата пустиня се събужда, и от пясъците се издигнала змия, толкова огромна, че хвърляла сянка като палма. С първия удар на опашката си тя повалила няколко войници и камили, а мечовете се плъзгали по люспите ѝ като по камък. Наложило се да използват отрова, но стрелите не пробивали кожата ѝ. Едва когато копията били обилно напоени с отрова, успели да я ранят достатъчно, за да я спрат. Разказът завършва с думите, че падналите войници ще бъдат погребани с почести, а султанът бил спасен от чудовище, което никой не бил виждал преди.

Този разказ е датиран на повече от 3500 години. Макар преводът да е свободен, смисълът е ясен: хората от древността са вярвали, че в пустинята живее същество, което не прилича на нищо познато. Но дали това е просто мит? Или е отглас от реални срещи с животно, което днес смятаме за изчезнало?

През 1943 година, по време на Втората световна война, в Северна Африка се водели ожесточени боеве. В хаоса на военните операции войниците често се сблъсквали с природни явления, които не можели да обяснят. Именно тогава френският генерал Мари Пиер Кьониг получил доклад за огромна змия, която блокирала пътя на колоната. Според свидетелите, влечугото било толкова голямо, че техниката не можела да премине. Войниците били принудени да го застрелят, а трупът бил толкова тежък, че се наложило да го влачат с бронемашина „Gendron“. Това не е легенда, а записано военно свидетелство. Макар да няма снимки, описанията на очевидците са категорични: змията била с размери, които не съответстват на нито един известен вид.

През 1966 година, по време на строителството на язовир в Мароко, багер разсякъл подземна змия, която се оказала почти 12 метра дълга. На главата ѝ имало червеникави израстъци, напомнящи описанията на митичния василиск. Биоматериалът бил изпратен за анализ в Париж и Рим, а експертите заключили, че принадлежи на неизвестен вид влечуго. Това е едно от най-странните и най-добре документирани събития, свързани с гигантски змии в региона.

През 1973 година в Алжир бедуините започнали да губят добитъка си. Камили изчезвали без следа, а керванджиите отказвали да пътуват нощем. Според разказите, огромна змия нападала животните и ги поглъщала цели. Властите изпратили войници, които след няколко нощи засекли съществото и го застреляли с картечница. Когато измерили тялото, се оказало, че змията е 19 метра дълга. Това е едно от най-големите влечуги, за които има официален доклад.

Свидетелствата не свършват дотук. Бедуини от различни племена разказват за змии, които се движат под пясъка като риби под вода, за създания, които могат да погълнат камила, за нощни нападения, след които остават само следи от влачене. Някои твърдят, че змията издава нисък, вибриращ звук, който кара пясъка да трепери. Други казват, че очите ѝ светят в тъмното като въглени.

Но какво казва науката? Според серпентолога Брон Леси, който работи с анаконди в Бразилия, е напълно възможно да съществуват гигантски видове змии, които не са документирани от науката. Той обяснява, че змиите могат да издържат без храна до шест месеца, което означава, че дори пустинята да не предлага постоянна хранителна база, подобно същество може да оцелее, ако навлиза периодично в по-богати на живот райони. Леси смята, че основният ареал на такава змия би бил в джунглите на Централна Африка, където има достатъчно големи животни за храна. Но ако змията е способна да се придвижва на големи разстояния под земята или под пясъка, тя би могла да навлиза в Сахара, особено през нощта, когато температурите са по-ниски.

Това обяснява защо срещите са редки, но винаги драматични. Ако подобно същество съществува, то вероятно е изключително старо, изолирано и адаптирано към живот в подземни тунели. Може би е реликт от праисторически времена, когато гигантските змии са били често срещани. Може би е вид, който науката още не е открила. Или може би е комбинация от реални наблюдения, преувеличени от страха и въображението на хората, живеещи в сурови условия.

Но едно е сигурно: легендите за гигантската змия на Сахара не са просто приказки. Те са част от културната памет на народите, които живеят там. Те са подкрепени от свидетелства на войници, инженери, бедуини и учени. И докато пустинята продължава да крие своите тайни, въпросът остава отворен: дали под пясъците на Сахара наистина се движи чудовище, което може да погълне камила? Или това е просто сянка от миналото, отглас от време, когато светът е бил населен с гиганти?