ЗЕМЯТА – НИСКИЯТ СВЯТ. РАЙ ЗА ДЕМОНИТЕ И АД ЗА ВИСОКОТО СЪЗНАНИЕ

Земята е ниският свят, пространство, в което вибрациите са толкова плътни и тежки, че за съществата от по-високите нива това място изглежда като затвор, като падение, като нещо, което не принадлежи на естествения поток на светлината. За ниските същности обаче Земята е рай, защото тук те могат да се проявяват, да се вселяват, да се хранят с емоции, да се наслаждават на драмите, на хаоса, на болката, на страстите, на всичко онова, което за високото съзнание е непоносимо. Земята е като огромна сцена, на която ниските структури играят своите роли, докато високите съзнания се опитват да оцелеят в свят, който не е техен, в свят, който ги отблъсква, задушава и изтощава. За демоните и ниските астрални същности човешкото тяло е костюм, инструмент, средство за преживяване, докато за високите души то е окови, ограничение, тежест, която ги дърпа надолу и ги кара да забравят кои са.

Много хора продължават да повтарят, че Земята е прекрасна, че човешкият опит е ценен, че душите чакат на опашка, за да се въплътят тук. Това е една от най-големите подмени, една от най-големите заблуди, които системата е внедрила, за да държи съзнанието в плен. В действителност на опашка за Земята стоят само ниските същности, които търсят начин да се проявят чрез човешки тела, защото тук могат да изпитват неща, които в собствените им нива са недостъпни. Хората, които вярват в романтичните приказки за „уроците“, „мисията“ и „висшия смисъл“, просто повтарят чужди идеи, без да ги осмислят. Ако се замислят, ще видят, че няма нищо възвишено в това да прекараш живота си в училища, офиси, болници, токсични връзки, страдания, болести, загуби, разочарования, цикли, които се повтарят от поколение на поколение, без да водят до истинско развитие.

Идеята, че човешкият опит е ценен, е подмяна. Какво точно е привлекателното в това да седиш десетилетия на стол, да работиш за система, която те изцежда, да преживяваш болести, да губиш близки, да се бориш за оцеляване, да се сблъскваш с насилие, с несправедливост, с манипулации, с лъжи, и да наричаш това „уроци“? Висшите същества не мечтаят да преминат през детска градина, училище, университет, работа, пенсия и смърт, за да започнат отначало. Това е цикъл, който е интересен единствено за ниските същности, защото за тях тук има удоволствия – храна, секс, емоции, драми, материални стимули, конфликти, страхове, зависимости. Те наричат това „човешки опит“, защото за тях е ново, интензивно и желано. Но за високите съзнания това е деградация, падение, ограничение.

За съзнанията от по-високите нива Земята е неприятна, тежка и ограничена. Тук вибрациите са ниски, а преживяванията – груби. Дори когато нещо изглежда „прекрасно“ за ниските структури, за висшите то е примитивно, плътно, ограничено. Именно затова теориите на New Age бяха внедрени – за да накарат хората да вярват, че Земята е рай, че тук има „уроци“, „мисии“ и „духовно израстване“, което всъщност държи съзнанието в капан. Ако човек вярва, че тук е прекрасно, той няма да се опита да излезе от цикъла след смъртта. Така колелото се върти отново и отново, а ниските същности получават нови тела, нови преживявания, нови възможности да се проявяват.

Много същества вече са осъзнали подмяната. За тях човешкият опит не е ценен, защото те идват от по-високи нива и помнят други състояния, други реалности, други възможности. Те знаят, че Земята е понижение, а не издигане. Тези, които се радват на земния опит, са новодошли от по-ниските структури – за тях всичко тук е ново, интересно и приятно. Често това са „ботове“ – тела, в които са влезли съзнания от ниските светове, за да получат преживявания, които им липсват. Те се наслаждават на материалното, на драмите, на емоциите, на физическите усещания. Но по-високите съзнания нямат такива желания – за тях човешкият опит е твърде нисък в сравнение с това, което познават.

Разликата между тези, които крещят, че Земята е рай, и тези, които виждат истинската ѝ природа, е огромна. Едните са привлечени от ниските вибрации, защото идват оттам. Другите помнят по-високите нива и разбират, че Земята е само нисък свят, в който много същества са попаднали по принуда или чрез измама. И докато едни се наслаждават на този свят, други ясно виждат неговата ограниченост и знаят, че истинската свобода е извън него.

Душите с по-високо съзнание, особено тези, които носят светлина, усещат Земята като затвор много по-силно от останалите. За тях външният свят е груб, тежък, плътен, почти непоносим. Те усещат вибрациите на материята като нещо, което ги притиска, изтощава, забавя, спъва. Творческите личности, будителите, търсачите на истината, онези, които идват от по-високи нива, чувстват всяка фалшива структура, всяка лъжа, всяка манипулация като удар. За тях животът тук не тече свободно — той е като постоянна борба с невидима система, която сякаш е създадена да ги спре, да ги пречупи, да ги унищожи, преди да успеят да разпалят светлината си.

Тези души усещат, че не принадлежат на този свят. Те чувстват, че са вкарани в чуждо тяло, в чужда реалност, в чужда игра. Всичко тук им тежи — работата, рутината, грубата материя, ниските вибрации, постоянният шум на човешките драми. Те се изморяват от неща, които за другите изглеждат нормални. Те се изтощават от контакти, които за другите са удоволствие. Те се задушават в свят, който за мнозина е „дом“.

И докато будните души се борят да запазят светлината си, други се наслаждават на земните кукички — пороци, удоволствия, материални желания, семейни привързаности, емоционални зависимости, илюзии за „положително мислене“, което уж решава всичко. Те вярват, че Земята е училище, че е прекрасна, че тук се расте, че тук се учи, че тук се „изпълняват мисии“. Но истината е съвсем друга. Тези идеи са създадени, за да държат съзнанието в капан, да го карат да се връща отново и отново, да не търси изход, да не задава въпроси, да не се пробужда.

Будните души усещат това. Те усещат, че когато се пробудиш, системата се обръща срещу теб. Започват спънки, удари, загуби, странни съвпадения, които сякаш имат една цел — да те върнат обратно в съня. Да те накарат да се откажеш. Да те пречупят. Да те убедят, че е по-лесно да се слееш с масата, да се подчиниш, да замълчиш. Но именно това е знакът, че си се пробудил — защото системата не се бори с онези, които спят. Тя се бори само с тези, които се събуждат.

И докато едни се радват на земните удоволствия, на малките човешки драми, на привързаностите, на емоциите, на материалните цели, на илюзиите за щастие, другите виждат през всичко това. Те усещат, че тук няма истинска свобода. Че тук няма истинска светлина. Че тук няма истинска любов, а само отражения, копия, симулации. Те усещат, че Земята не е място за израстване, а място за заблуда. И когато се опълчат, когато се пробудят, когато започнат да виждат истината, тогава започва истинската битка — не с хората, а със самата структура на този свят. И тази битка не е шумна, не е видима, не е физическа. Тя е вътрешна, тиха, дълбока, разяждаща. Тя е сблъсък между съзнанието и матрицата, между светлината и плътната тъмнина на ниските вибрации, които се опитват да задържат пробудения там, където той вече не принадлежи.

Борбата за оцеляване тук е постоянна, почти инстинктивна. Човек се ражда в свят, в който още от първия миг трябва да се бори – за въздух, за място, за храна, за сигурност. Огледаш ли се, виждаш как съществата тук се съревновават едно с друго, сякаш са хвърлени в арена, в която никой не помни защо се е озовал. Паметта е изтрита, нишката е прекъсната, а цикълът се повтаря – самсара, въртене без край, живот след живот, без да знаеш откъде идваш и накъде отиваш. И докато се въртиш в този кръг, системата те убеждава, че това е нормално, че това е животът, че това е смисълът. Но пробуденият вижда, че това е капан, че това е затвор, че това е механизъм за поддържане на ниските вибрации, от които някой друг се храни.

Някои падат, други оцеляват, трети се изгубват в страдание. И какво училище е това, ако навсякъде около теб виждаш войни, болести, глад, мизерия, разрушение? Какво духовно израстване има в свят, в който деца страдат, в който цели народи се разпадат, в който болката е ежедневие? Това не прилича на училище, а на място, в което нискочестотните души са заковани в материята, принудени да се борят за контрол, за оцеляване, за надмощие. Тук силният мачка слабия, хищникът преследва жертвата, а системата поддържа този баланс на напрежение, сякаш това е единствената ѝ цел. И колкото повече страдание има, толкова по-силно вибрира ниското поле, което храни онези, които стоят зад завесата.

И затова сексуалността тук е толкова силна, толкова натрапчива, толкова използвана – тя е инструмент на материята, кука, която държи съзнанието приковано към тялото, към инстинкта, към ниските вибрации. Високочестотните, невинни души, които попадат тук, усещат това като удар. За тях този свят е като да бъдеш хвърлен в ад – всичко ги спъва, всичко ги мачка, всичко ги атакува. Те усещат тежестта на материята, усещат как вибрациите ги притискат, как системата се опитва да ги заглуши, да ги забави, да ги накара да забравят кои са. И когато започнат да си спомнят, когато започнат да се пробуждат, тогава системата засилва натиска, защото пробуденото съзнание е опасно за структурата.

Пробудените усещат това най-силно. Те усещат, че тук всяка стъпка е като да вървиш срещу вятър, който не спира. Усещат, че когато започнат да виждат истината, светът около тях реагира – не хората, а самата структура на реалността. Сякаш нещо се опитва да ги върне обратно в съня, да ги убеди, че е по-лесно да се предадеш, да се слееш с масата, да не задаваш въпроси. Но именно това е знакът, че съзнанието се е събудило – защото само пробудените усещат съпротивлението на системата. Само пробудените усещат как реалността започва да се държи като жив организъм, който не иска да бъде разкрит.

За жителя на ниските светове този свят е привлекателен. За жителите на високите – стряскащ и неприятен. Всичко е просто. За демоните, бесовете и целия условен нисък астрал тук е рай. Затова те много искат да взаимодействат чрез вашите тела, да се вселяват, да влизат в контакт с вас. За тези, които условно са по‑високо, тук е ад, и те искат да излязат оттук. И това желание за излизане е толкова силно, че често се проявява като вътрешна болка, като тъга без причина, като усещане за липса, като чувство, че не принадлежиш никъде. Това не е депресия. Това е спомен. Спомен за място, което не е тук.

Затова всички, които пишат колко прекрасен е този свят, замислете се кои сте и откъде сте и с какво точно ви привлича. Хората са толкова слепи, на тях им накачиха сладки приказки за това как сме стояли на опашка, за да дойдем тук. И те копират това навсякъде като роботи. На опашка тук стоят само същности от ниския астрал, а вие с удоволствие ги пускате през телата си. Почти всички от вас. Никой друг не е искал да попадне тук. И ако някой ви каже, че душите се борели да се въплътят, помнете — борят се само тези, които нямат достъп до по-високи нива.

Всички, които пишат за човешкия опит и колко прекрасен бил той за душите, че заради това сме дошли тук – вие не сте съвсем в себе си. Или много не сте. С какво е привлекателен опитът да седите в офис на задника си 45 години, че сте мечтали да го правите? Какво е толкова ценното във всичките ти болести, смъртни случаи и брака с Иван, който след няколко години ще се окаже насилник и ще те бие, когато родиш неговите малки ангелчета и станеш щастлива майка и съпруга за социалните мрежи? Разбира се, висшите същества просто са мечтали да се въплътят тук, за да минат от детската градина в училище, после в университет, после 40 години на офисния стол, а после пенсия – и всичко отначало?

Тези, които пишат това – поне мислете, ако дори не разбирате дълбоко всички процеси. Може да се започне от мисленето. То е просто. Всички, които мечтаят да се окажат на ваше място – това са бесове и същества от друга природа на телата. На тях тук им е кеф – да ядат, да се размножават, да употребяват различни неща и да наричат това преживяване на човешкия опит. На съзнанието от по‑високите структури тук е отвратително и неприятно. И всеки опит, колкото и прекрасен да е за нисшите, за нас е нежелан.

Теориите на New Age и всички тези розови приказки бяха умишлено внедрени в главите ви, за да наричате тази неприятна и много ниска реалност рай, и за да не можете след живота да излезете оттук. Вие повярвахте, че тук има толкова класен човешки опит. И така ще се въртите на това колело. Но има и много такива, които вече са осъзнали тази лъжа и подмяна. За нас човешкият опит не е ценен. Защото ние сме слезли надолу. Докато много други са се издигнали нагоре.

На тези, за които земният опит е радост – те са пристигнали тук съвсем наскоро от по‑ниски структури. Ако ги видите, не ги приемайте сериозно. Най‑вероятно това са ботове, в чиито тела са влезли други съзнания от ниските светове. Те получават това, което им е нужно. По‑високите съзнания нямат такива желания. Самият човешки опит е много по‑нисък от техните други опити. Ние имаме с какво да сравним. И го помним. В това е цялата разлика между тези, които крещят за рай на Земята, и тези, за които този свят е напълно ясен.

Разпознаването на двата типа хора – тези от ниските структури и тези от по‑високите нива на съзнание – не е трудно, когато започнеш да виждаш отвъд повърхността. Разликата е огромна, макар че външно всички изглеждат еднакво. Но вътрешната вибрация, поведението, реакциите, ценностите – всичко ги издава. Хората от ниските честоти са плътни, земни, закачени за материята. Те живеят през инстинкти, през желания, през пороци, през нуждата да притежават, да доминират, да се доказват. За тях животът е борба за ресурси, за статус, за внимание. Те се хранят с драми, конфликти, емоционални изблици. Те обичат земните кукички – секс, храна, пари, власт, привързаности, ревност, контрол. Те вярват, че Земята е прекрасна, че тук има уроци, че тук се израства, че всичко е част от някакъв велик план. Те се успокояват с позитивни фрази, с клишета, с илюзии, защото така системата ги държи в съня.

Те не задават въпроси. Не търсят истината. Не усещат дискомфорт от ниските вибрации, защото те са техният дом. Те се чувстват добре тук. Те се вписват. Те се сливат с масата. Те са част от структурата, която поддържа този свят такъв, какъвто е.

Високочестотните души са обратното. Те не могат да се впишат, колкото и да опитват. Те усещат тежестта на материята, усещат фалша, усещат лъжата, усещат как нещо в този свят не е наред. Те не могат да приемат войните, болестите, страданието, несправедливостта като нормални. Те не могат да се радват на повърхностни удоволствия, защото вътрешно знаят, че това не е истинската им природа. Те са чувствителни, дълбоки, интуитивни. Те усещат вибрациите на хората, на местата, на думите. Те се изморяват от шум, от хаос, от агресия, от масови емоции. Те не могат да живеят в лъжа, дори когато всички около тях я приемат. Те търсят смисъл, търсят истина, търсят изход. Те са будителите, търсачите, онези, които виждат през завесата.

И най‑важното – високочестотните души винаги се чувстват чужди тук, все едно са попаднали в свят, който не е техният, все едно са в затвор, в който правилата са създадени срещу тях, те усещат спънки, атаки, странни съвпадения, които сякаш им пречат да се издигнат, и колкото повече се пробуждат, толкова по‑силно системата се опитва да ги върне обратно в съня, защото пробуденото съзнание е опасно за структурата, то е като светлина в тъмнина, която разкрива всичко, което трябва да остане скрито, и тук започва първото разклонение – едните усещат натиска като външни събития, които ги спъват, други го усещат като вътрешна тежест, която се опитва да ги дръпне надолу, а трети го усещат като хора около тях, които внезапно се обръщат срещу тях, сякаш нещо ги използва като инструмент, за да върне пробудения обратно в старите модели, и това разклонение показва, че системата действа на много нива едновременно, защото тя не е просто среда, тя е механизъм.

Докато нискочестотните хора се чувстват у дома, високочестотните усещат, че са попаднали в чужда реалност, едните се наслаждават на играта, другите виждат клетката, и тук се появява второто разклонение – ниските души виждат света през удоволствия, през материални цели, през инстинкти, докато високите го виждат през усещане за липса, за тежест, за нещо, което не е на мястото си, и това разклонение е толкова дълбоко, че двата типа хора живеят в един и същи свят, но в различни реалности, едните виждат сцена, другите виждат механизъм, едните виждат живот, другите виждат цикъл.

Нискочестотните съзнания са закотвени в материята, защото това е техният естествен диапазон, те вибрират на честоти, които съвпадат с плътността на Земята, с инстинктите, с желанията, с материалните цели, с нуждата от контрол и сигурност, за тях материята не е затвор, а дом, и тук се появява третото разклонение – едни са закотвени чрез удоволствия, други чрез страхове, трети чрез привързаности, но всички те са свързани с материята чрез нещо, което ги държи тук, докато високочестотните души нямат такива куки, те не се задържат от удоволствия, не се задържат от страхове, не се задържат от привързаности, те се задържат единствено от факта, че са в тяло, което не е тяхно по природа.

Те използват позитивното мислене като щит, като начин да не гледат в дълбочина, за тях мисли положително е формула, която замества вътрешната работа, те не искат да виждат сенките, защото сенките ги плашат, и тук се появява четвъртото разклонение – едни използват позитивността като бягство, други като самозаблуда, трети като инструмент за контрол над другите, защото когато кажеш на някого мисли положително, ти му казваш не гледай истината, не задавай въпроси, не нарушавай илюзията, и това е начин системата да се самоподдържа чрез хората, които вярват, че са будни, но всъщност са най‑дълбоко заспали.

Истинската висока вибрация вижда света такъв, какъвто е, без украса, без илюзии, без захаросване, тя не нарича болката урок, нито страданието план, нито хаоса прекрасно, тя усеща дисхармонията, защото е чувствителна, тя усеща тежестта, защото идва от по‑леко ниво, тя усеща фалша, защото носи истина, и тук се появява петото разклонение – едни високочестотни души реагират с тъга, други с гняв, трети с отдръпване, но всички реагират, защото не могат да се преструват, че не виждат, и това ги прави неудобни за системата, защото те не поддържат илюзията, те я разрушават само с присъствието си.

Затова ниските честоти нападат, затова се обиждат, затова викат страх, когато чуят истина, затова казват негативно, когато някой назове реалността, и тук се появява шестото разклонение – едни нападат чрез думи, други чрез енергия, трети чрез поведение, което сякаш не е тяхно, сякаш нещо ги използва като проводник, защото ниските честоти не защитават себе си, те защитават структурата, която ги е създала.

И така се оформят двата свята в един и същи свят, едните живеят в материята и я наричат рай, другите усещат материята като затвор и търсят изход, едните се защитават с позитивност, другите се движат с истина, едните се страхуват от пробуждането, другите се страхуват от заспиването, и тук се появява последното разклонение – едни ще останат тук още много цикли, защото това е техният дом, други ще си тръгнат веднага щом осъзнаят как работи капанът, а трети ще се върнат само ако бъдат принудени или измамени, защото за тях Земята не е място за живот, а място за изпитание, което никога не са искали.