БАЩАТА НА ИСУС НИКОГА НЕ Е БИЛ БОГЪТ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ (ТОЙ Е БИЛ АРХОНТ) — ЦЪРКВАТА Е СКРИЛА ТОВА

 Скритата история според гностическите учения

Според древните гностически традиции, които са съществували редом с ранното християнство, но по‑късно са били обявени за ерес и унищожени, светът, който познаваме, не е създаден от най‑висшия източник на светлина. Тези учения твърдят, че материалната реалност е дело на по‑ниско същество — демиург, често описван като архонт, който се представя за бог, но не е върховният източник. В гностическите текстове се казва, че този демиург е ревнив, наказващ, властен и желаещ поклонение — качества, които според тях не принадлежат на истинския източник на светлина. Именно тук възниква идеята, че Богът на Стария завет и Отецът, за когото говори Исус, не са едно и също същество. Гностиците твърдят, че Исус е дошъл да разкрие истинския източник — светлина, която стои над материалния свят, над архонтите, над демиурга, над всичко, което държи човечеството в неведение.

В тези учения се казва, че Исус не е дошъл да потвърди властта на старозаветния бог, а да я разруши. Да разкрие, че материалният свят е капан, създаден от по‑ниски сили, които се хранят от човешкия страх, подчинение и невежество. Гностиците описват архонтите като същества, които поддържат илюзията за реалност, контролирайки човешкото възприятие. Те твърдят, че истинският Отец е чиста светлина, чисто съзнание, чиста любов — и че Исус е дошъл да напомни за това. Но според тези учения институциите, които по‑късно оформят официалната църква, не приемат тази идея. За тях е било важно да запазят властта, структурата, контрола. И така започва процесът на изтриване, забраняване и унищожаване на текстове, които представят различна картина на божественото.

Гностическите евангелия — като Евангелието на Тома, Евангелието на Филип, Евангелието на Мария Магдалена и други — описват Исус като учител, който говори за вътрешно пробуждане, за светлина вътре в човека, за освобождаване от материалната илюзия. В тези текстове той не говори за наказващ бог, не говори за страх, не говори за подчинение. Той говори за познание, за вътрешна свобода, за връзка с източника, който е отвъд света. Гностиците твърдят, че Исус е дошъл да разкрие, че човекът носи искра от истинския източник и че спасението не идва чрез външни ритуали, а чрез вътрешно пробуждане. Това е било опасно за институциите, защото пробуденият човек не може да бъде контролиран.

Според тези учения конфликтът между Исус и религиозните власти не е бил само политически или социален — той е бил духовен. Той е бил сблъсък между две представи за божественото: едната — основана на страх, наказание и подчинение; другата — основана на свобода, светлина и вътрешно познание. Гностиците твърдят, че Исус е говорил за Отец, който е отвъд света, отвъд формата, отвъд закона. А Богът на Стария завет е бил част от структурата на този свят — властелин на материята, а не източник на светлината. Това е причината, според тях, Исус да казва: „Моето царство не е от този свят.“ За гностиците това не е метафора — това е буквално твърдение, че истинският източник не е създателят на материалната реалност.

Гностическите текстове описват архонтите като сили, които държат човечеството в духовен сън. Те поддържат илюзията за разделение, страх, вина и подчинение. Според тези учения материалният свят е като завеса, която скрива истинската природа на човека. Исус, според гностиците, е дошъл да разкъса тази завеса. Но когато тези идеи започват да се разпространяват, ранните църковни събори ги обявяват за опасни. Много текстове са забранени, унищожени или скрити. Канонът е оформен така, че да поддържа определена структура на властта. И така гностическата традиция остава в сянка, оцелявайки само в тайни групи, в скрити ръкописи, в мистични школи.

Според тези учения въпросът „Кой е Богът на Стария завет?“ е много по‑сложен, отколкото изглежда. Гностиците твърдят, че това е било същество, което е вярвало, че е върховно, но не е било. Същество, което е искало поклонение, контрол и подчинение. Същество, което е създало свят на правила, наказания и страх. Исус, според тях, е дошъл да разкрие, че истинският източник няма нужда от поклонение, защото е чиста любов. Няма нужда от страх, защото е чиста светлина. Няма нужда от жертви, защото е отвъд всичко материално.

Тези идеи са били потиснати, защото променят всичко. Ако човек осъзнае, че истинският източник е вътре в него, а не в институциите, той става свободен. Ако осъзнае, че материалният свят е само временна илюзия, той престава да се страхува. Ако осъзнае, че архонтите нямат власт над пробуденото съзнание, той става неподвластен. И това е било най‑голямата опасност за ранните структури на властта. Затова гностическите учения са били скрити, забранени, унищожени. Но не напълно. Част от тях са оцелели — в Наг Хамади, в Кумран, в тайни ръкописи, в мистични школи, в устни традиции.

Днес, когато тези текстове отново излизат на светло, въпросите се връщат. Дали Исус е говорил за различен Отец? Дали материалният свят е дело на по‑ниска сила? Дали архонтите са метафора или реалност? Дали спасението е вътрешно пробуждане, а не външно подчинение? Тези въпроси не са нови — те са древни. Но сега отново се задават. И всеки човек сам решава какво да приеме, какво да отхвърли и какво да изследва.