Мистерията на „кръстопътя на световете“. Животните се страхуват от това място, а хората чуват и виждат неща, които не са там.

Както знаем от нашата история, в древността славянските племена са живели в гори и села, почитайки натурални богове. Места на силата или храмове са били изграждани в чест на различни божества - Род, Перун, Велес, Макош, Дажбог, Ярило и т.н. Обикновено мястото се е определяло от специално обучени хора, които са могли да „усетят“ енергията. Простото поставяне на идол или тотем и няколко камъка не е било достатъчно. Мястото е трябвало непрекъснато да се подхранва с енергия чрез ритуални практики и тайнства.

За наше най-дълбоко съжаление, езическите храмове са били активно потискани по време на управлението на Иван Грозни, а след това и при Петър Велики; те са били разрушавани и събаряни. Съветското правителство също не е проявявало голямо уважение към архаичните останки от стари обичаи. В резултат на това до наши дни са оцелели само няколко места на власт. Що се отнася до ритуалите, информацията е толкова оскъдна, че е практически невъзможно да се реконструират подробностите за подобни събития. Дори сред историците има няколко мнения по този въпрос. Някои твърдят, че славяните са били езичници и дори са използвали човешки жертвоприношения.

Местата на силата са били почитани от древните славяни.

Според друга версия, добитъкът е бил приносен в жертва, а даровете на гората – горски плодове, билки, гъби, мед, ядки, риба и дивеч – са били носени в храмовете. Точно както днес църквите, храмовете, катедралите, манастирите, джамиите, синагогите и други религиозни центрове се считат за свещени места и притежаващи специална енергия, така и в онези далечни времена, благодарение на редовно изпълняваните ритуални практики, местата на силата са се поддържали на фино-материално ниво. И изненадващо, някои от тях все още притежават остатъчни свойства.

Днес искам да ви разкажа за едно място, което е било смятано за важно за славяните преди много векове. Вологодска област е дом на два древни храма, добре познати на туристите: Тиуновското светилище и Дяконовската поляна. Можете ли да си представите? В целия регион има само два такива обекта. Колко са били преди 2000-3000 години? Десетки, може би дори стотици. Дори там, където идолите са разрушени, а камъните откраднати, остатъчната енергия продължава да подхранва онези, които знаят как да се презаредят с нея.

Във Вологодска област има едно място, неофициално известно като „Кръстопът на световете“. То е скрито в горите в северната част на региона. На пръв поглед няма абсолютно нищо необичайно в него. Ако стигнете там и спрете, в крайна сметка ще се почувствате малко неспокойни, защото винаги е абсолютна тишина. Птици, животни, дори насекоми са склонни да избягват района на „Кръстопът на световете“.

Тръгнахме тук за през нощта. Искахме да потвърдим или отречем сведенията на местните. Намирането на мястото се оказа трудно. Слушахме, надничахме и наблюдавахме нашия верен спътник, Чарли (млада немска овчарка). Той беше нашият индикатор. Без него вероятно нямаше да спрем и да подминем. Кучето обаче тичаше наоколо, сякаш по невидима стена. Опита се да намери път, но в крайна сметка легна върху мъха и покри главата си с лапи. Изобщо отказа да се движи.

И тогава ни просветна: тишината наоколо беше толкова дълбока, че буквално ни звънеше в ушите. Настанихме се на края на зоната, защото нямаше как да завлечем Чарли в нея. А и не искахме да завличаме и измъчваме любимия си домашен любимец. Затова наблюдавахме отвън и влизахме там няколко пъти, за да изпитаме влиянието на аномалната зона.

Разказите на местните жители се потвърдиха. Преди всичко, както вече споменах, цареше абсолютна тишина. Нямаше птици или насекоми, които винаги са в изобилие в гората. Интересното е, че дори мравуняците бяха разположени по периметъра на 35-40-метров кръг.

Докато Чарли и един от другарите му останаха в лагера, ние отидохме в „кръстопътя на световете“ и останахме там няколко часа. През това време се случиха няколко странни инцидента. Например, видяхме мъж в бял ленен костюм, сякаш току-що беше излязъл от местен исторически музей. Нашият приятел, който остана в лагера, не можеше да не го забележи, тъй като снежнобялите дрехи на фона на зелената гора се виждат отдалеч. Но той не потвърди подозренията ни. Не забеляза никого. И би било странно самотен пътешественик да се появи в тази отдалечена пустош.

Ако не беше Чарли, нямаше да намерим това място.

Второто нещо беше, че чухме звън на камбана. Тишината беше пълна, толкова дълбока, че тежеше тежко на ума ни. И през всичко това, звънът на камбана. Потреперихме. Огледахме се – нищо. Нямаше непознати. Отново нищо не се чуваше в лагера. Не можехме да повярваме. И тогава напуснах тази зона. Час по-късно и другите туристи излязоха. Разказаха ни за светлината на огън, сякаш ни бяха видели да палим огън в лагера, но ние не бяхме го направили.

Между другото, усетихме и енергията на мястото. Дали беше съвпадение или самото пътуване, хроничните ми заболявания отстъпиха. Усетих прилив на енергия, известна еуфория и емоционална хармония. В края на краищата, магията на такива места съществува. Но е важно да помним фундаменталния закон на Вселената: ако има места на силата, които презареждат, то най-вероятно има и такива, които, обратно, могат да източват енергия.