„Завръщането на скритото слънце: Немезида, Нибиру и големият космически цикъл“

Според множество алтернативни източници, древни текстове, модерни пророчества и уфологични теории, системата на нашето Слънце не е самотна, а част от бинарна звездна двойка, в която второто слънце – Немезида – играе ключова роля в цикличните катаклизми и космически промени, които Земята преживява през хилядолетията. Твърди се, че съществуването на Планетата Х, известна още като Нибиру, е най-важната тайна, която не се разкрива официално пред обществото, въпреки че редица учени, включително покойният д-р Робърт Харингтън, са намеквали за нейното присъствие в нашата система. НАСА заема колеблива позиция, което създава огромно объркване, но според някои интерпретации това е умишлено, защото определени държави – като Русия – се подготвят за появата на Планетата Х от години. Второто слънце, което все по-често се наблюдава в небето и се заснема от хора по целия свят, се нарича Немезида – кафяво джудже, което според тези теории е бинарният партньор на нашето Слънце. Нибиру, родният свят на Анунаките според шумерските митове, е една от седемте планети, които обикалят около Немезида, и в момента цялата система на Немезида навлиза в нашата слънчева система, причинявайки нестабилност, климатични аномалии, промени в магнитното поле и геофизични смущения. Твърди се, че тя е видима, но масираното пръскане с кемтрейлс се използва, за да се блокира нейното наблюдение до последния възможен момент. Немезида има седем планети, включително Нибиру, както и множество луни и огромно количество отломки в опашката си. Тя е второто слънце в нашата двойна звездна система и именно това второ слънце се появява в множество видеозаписи, снимки и наблюдения по света. Според тези теории Земята е много по-стара, отколкото се смята, защото първоначално е била планетата Тиамат, която е била разрушена при близко преминаване на Нибиру в древността. Библейските възрасти отразяват периода след възстановяването на планетата, когато годината е била много по-дълга, преди Земята да установи сегашната си орбита. Нибиру ще достигне най-близката си точка между Марс и Юпитер, но Немезида има огромно магнитно привличане и влачи след себе си отломки, прах, камъни и луни, които могат да предизвикат катастрофални ефекти върху Земята.

 Привържениците на тази теория питат: коя част не се връзва, когато виждаме снимки и видеа от цял свят, магнитният северен полюс се движи с безпрецедентна скорост, ледовете се топят, Слънцето изгрява по-рано в Гренландия, Луната има странен наклон, а сателитите на НАСА регистрират аномалии, които древните писания предсказват? Немезида, като кафяво джудже, не излъчва светлина като нашето Слънце и затова може да бъде видяна само с инфрачервени филтри. НАСА използва инфрачервени сателити, за да я наблюдава, а любители астрономи използват филтри, за да я снимат. Твърди се, че тя е 4–5 пъти по-голяма от Земята и се намира близо до орбиталната равнина на Венера. Земята се нагрява отвътре, защото външни космически сили влияят на нейното ядро, и това е цикличен процес, който засяга всички планети в нашата система. Според тези теории Планетата Х ще премине на около 14 милиона мили от Земята – изключително близо в космически мащаб – и ще предизвика изместване на полюсите, когато Северният полюс бъде отблъснат, Южният изтеглен нагоре, а Земята се наклони в космоса. Това изместване ще се случи в рамките на един час – „часът на изместването“. От 2003 г. насам, според тези интерпретации, Земята преживява ускорени климатични промени, които са „новото нормално“, защото Нибиру е навлязла в нашата част на системата. Крайният резултат ще бъде катастрофално изместване на полюсите, което се повтаря на всеки 3657 години. Нибиру и поне пет от нейните спътници могат да бъдат наблюдавани с телескопи или дори с модерни мобилни телефони. Астрофизици като д-р Уисам Ал-Ашуш твърдят, че Земята преживява ускорена геофизична промяна, ранни признаци на голямо бедствие, свързано с промяна в хидростатичния баланс на планетата. Очаква се „двоен месечен скок“ в отслабването на Земята, което според някои е началото на предопределено събитие. Пророчества от тибетски монаси посочват периода 2026–2027 г. като време на следващото преминаване на Нибиру, а това се свързва и с пророчеството на свети Малахия. Докато Земята се люлее все по-силно и знаците в небето стават по-очевидни, предупрежденията се множат. Опашката на Нибиру носи петрол, червен прах и отломки, които могат да създадат облаци или петролни петна в атмосферата. Небето ще става все по-странно и необичайно с наближаването на часа на Преминаването. И както казват тези учения: само Всевишният знае всички тайни.