ГУАО И ПИРАМИДИТЕ — ХРОНИКА НА ИЗГУБЕНИТЕ СТРОИТЕЛИ

Пирамидите винаги са стояли като каменни въпроси, издигнати срещу небето, неподвижни и вечни, сякаш самата Земя е решила да остави следи от епохи, които човечеството е забравило, но които никога не са преставали да съществуват в паметта на планетата. От Египет до Карелия, от Забайкалието до Далечния изток, от Урал до Алтай, от Туркменистан до Турция, от Босна до Франция, от Гренландия до Канада, от САЩ до Китай, от Индонезия до Гватемала и Мексико — пирамидите се появяват като отпечатъци на цивилизации, които сякаш са били свързани от нещо по-голямо от географията, по-древно от историята, по-мощно от времето. Египетските пирамиди, които светът смята за най-старите, се оказват млади в сравнение с руските, босненските и индонезийските, а още по-странни са пирамидите, скрити под океаните, пирамидите в Гренландия и Антарктида, които стоят като замръзнали свидетели на епохи, за които няма нито един ред в учебниците. Никой не знае кой е построил дори половината от тях, защото според академичната наука цивилизации не са съществували тогава, но камъкът не лъже, геометрията не лъже, съвършенството не лъже. И когато човек започне да търси отговори, той неизбежно стига до истории, които не се вписват в официалната хронология — истории, които идват от шамани, от медиуми, от контактьори, от хора, които твърдят, че носят памет, която не е записана в книги, а е предадена чрез кръв, чрез сънища, чрез ритуали.

Един от тези хора е Марк Ибанес, потомък на древните маи, носител на техния геном, наследник на шаманска линия, в която всеки мъж от поколения назад е притежавал способности, които обикновените хора не разбират — прадядо, който лекувал с шепот, дядо, който виждал бъдещето, и самият той, който открил, че може да общува телепатично със същества, които нарича Гуао — „най-великите“ на древния език на маите. Той твърди, че комуникацията се осъществява чрез свещена смес от три вида билки, гъби и мед, смес, която отваря съзнанието, смес, която според традицията позволява на боговете да говорят, смес, която различните шамани използват, за да общуват с различни сили — покровителите на подземния свят, господарите на планините, духовете на джунглата. А той получил отговор от Гуао — същества, които според легендата са дошли на Земята в древни времена, живели са тук хиляди години и са построили огромни инсталации за събиране на енергия от въздуха, водата и земята, използвайки механизми, които преобразували тази енергия и я превръщали в ресурс за всичко, от което се нуждаели.

Според разказа пирамидите не са били гробници, не са били храмове, не са били символи, а устройства — енергийни генератори, построени върху източници на енергия, които можели да се активират само чрез смес от живак и радиоактивни метали. Тази смес задействала реакция, която карала енергията да се издига от земята през мрежа от минерали, подредени като многоетажен генератор, и да се натрупва на върха, където се намирало основното устройство — високотехнологичен елемент, който разпределял енергията към всяко ниво на пирамидата, превръщайки я в източник, способен да захранва устройства, апарати или самата структура. Гуао били същества от енергия, достигнали най-високо духовно развитие, способни да приемат всякаква форма — камък, плът, машина. Те се хранели с енергия, абсорбирали я, използвали я, преобразували я. Те построили пирамидите за себе си и за други богове, но не разкрили на хората как работят, защото човешкото тяло не може да взаимодейства със смес от живак и радиоактивни метали, защото чистата енергия би унищожила човек, защото пирамидите били толкова мощни, че биха могли да унищожат планети, ако бъдат използвани неправилно. И затова тайната била скрита.

Когато Марк Ибанес попитал дали Гуао ще се върнат, те му отговорили, че след Земята са посетили много други планети, че тяхната роля е да разпространяват живота, че на Земята са създали хората, а на други светове — други същества, че мисията им тук е изпълнена и че няма да се върнат. Пирамидите, според него, са живото доказателство за тяхното присъствие — структури, които стоят като каменни свидетели на епоха, която никой не помни, но която никога не е изчезнала напълно от човешкото въображение, защото камъкът пази памет, която времето не може да изтрие, а пирамидите са най-големите архиви на тази памет.