ХРОНИКА НА ЧОВЕШКАТА СЯНКА — ТИХАТА ЦЕНА НА ЖЕСТОКОСТТА

И затова ще има войни ще има революции ще има убийства ще има нещастни случаи ще има злополуки ще има природни катаклизми земетресения наводнения циклони ще има избухвания на вулкани ще има епидемии и всякакви болести ще има още много напасти ще се пролива още много човешка кръв тук на земята дотогава докато хората не престанат да убиват животните докато не престанат изобщо да убиват докато не разберат че животът не е разделен на „наш“ и „техен“ че болката не е собственост на едни или други че страданието не познава граници че всяко същество което диша чувства и се страхува е част от една и съща тъкан на света и че когато тази тъкан се разкъсва тя кърви навсякъде не само там където ножът е паднал. Във войните в природните бедствия в катаклизмите в хаоса който хората наричат случайност те плащат плащат за пролятата кръв на животните плащат за причинените страдания на своите по-малки братя плащат за жестокостта която са превърнали в навик за безразличието което са превърнали в норма за насилието което са нарекли право за алчността която са нарекли прогрес за разрушението което са нарекли цивилизация. За всичко се плаща няма нищо случайно не защото светът наказва а защото светът отразява защото природата не е съдия а огледало защото всяко действие оставя следа която се връща като вълна която се разбива там откъдето е тръгнала.

И когато хората се чудят защо земята се тресе защо водите се надигат защо огънят изригва от недрата на планетата защо бурите стават по-силни защо болестите се разпространяват като сянка която покрива цели народи те не виждат връзката не виждат нишката която свързва техните избори с последиците не виждат че природата не е враг а свидетел че земята не е наказател а отражение че всичко което се случва отвън е резултат от това което се случва вътре в човека. И докато хората продължават да вярват че могат да властват над живота без да уважават самия живот докато продължават да вярват че силата е право а не отговорност докато продължават да вярват че могат да вземат без да дават да разрушават без да плащат да нараняват без да бъдат докоснати от последиците светът ще продължава да им показва цената на техните избори не като наказание а като неизбежност на причината и следствието.

Жестокостта не изчезва тя се натрупва тя се превръща в енергия която търси изход тя се превръща в буря която чака момент да се разрази тя се превръща в напрежение което се освобождава чрез събития които хората наричат бедствия но които всъщност са отражения на собствените им действия. И когато човек убие животно той не убива просто тяло той нарушава баланс той разкъсва нишка той създава вълна която се връща и когато милиони хора правят това всеки ден вълната става океан и този океан се връща като страдание което никой не свързва с първопричината. И затова светът изглежда жесток но всъщност той е честен той не наказва той отразява той не отмъщава той балансира той не руши той връща към равновесие.

И докато хората не разберат че животът е един че всяко същество е част от една и съща тъкан че болката на едно същество се превръща в болка на всички че страданието не може да бъде ограничено само до онези които го изпитват докато не разберат че жестокостта към слабите се връща като страдание за силните докато не разберат че светът е жив организъм който реагира на всичко което му се причинява дотогава ще има войни ще има бедствия ще има разрушения ще има болка не защото светът е зъл а защото светът е честен не защото природата наказва а защото природата пази баланс не защото съдбата е жестока а защото действията имат последствия и няма нищо случайно не.