Истината за живота и смъртта на Исус Христос

Истинската история за живота и трагичната смърт на Светлия Йерарх Радомир, известен като Исус Христос, неговото семейство, истинските му спътници и истинските му последователи. Филмова адаптация на уникалната книга на Светлана Левашова „Откровение“...

Истината за живота и смъртта на Исус Христос

Честно казано, бяхме се отказали от надеждата някога да научим истината за живота на най-известния човек на земята – Исус Христос. Информацията, която Библията предоставя за него, е много фрагментарна и очевидно непълна, а нейната достоверност е безспорна. И все пак толкова много хора биха искали да знаят колкото е възможно повече за такава изключителна личност! Време беше за отчаяние: църквата отказваше да разкрива истинска информация на всяка цена, упорито подтиквайки вярващите да четат библейски басни и настоявайки, че знанието вреди на хората: по-добре е да вярваме и да не мислим за нищо...

Именно в тази тъжна среда за мислещите хора внезапно се появи книгата на Светлана Левашова „Откровение“. Тази книга е трябвало да съдържа подробна житейска история на една много могъща магьосница, откриването на необичайни качества (както казваме днес, екстрасензорно възприятие); методи за овладяване и опитомяване на необичайни способности; пътища към самоусъвършенстване и много други. Светлана обаче успява да напише само първия том от житейската си история. През ноември 2010 г. тя е мистериозно убита в семейния замък Левашови във Франция.

Първият том на „Откровение“ описва само първите десет години от живота на бъдещата магьосница. Но дори през тези години тя успява да научи много, което ние, без нейния дар, никога не бихме знаели. Освен всичко друго, тя има щастието да чуе историята за истинския живот, трагичната смърт и действителното възкресение на Исус Христос, когото родителите му – Белият магьосник от Метеора и магьосницата Мария – кръщават Радомир. За да разберете по-добре колко завладяващ е бил истинският живот на Радомир (Исус Христос), ви предлагам малък откъс от книгата на Светлана Левашова. И тогава ви предлагам да гледате завладяващата филмова адаптация на книгата на Светлана, озаглавена „Скрити факти от живота на Исус Христос и Магдалена“, продуцирана от нашите колеги от Томск, студиото „Ариград“...

„...всеки от тези, които хората наричаха Богове, имаше много ярки и много различни, уникални Животи, които биха украсили чудесно Истинската хроника на човечеството, ако хората бяха знаели за тях“, продължи тъжно Север. „Кажи ми, Исидора, някой на Земята чел ли е писанията на самия Христос? Той беше прекрасен Учител, а и чудесен писател! И остави след себе си много повече, отколкото „Мислещите Тъмни“, които създадоха неговата фалшива история, биха могли да си представят...“

Очите на Север станаха много тъмни и дълбоки, сякаш за момент бяха погълнали цялата земна горчивина и болка... И беше ясно, че нямаше абсолютно никакво желание да говори за това, но след кратко мълчание той продължи.

„Той живееше тук, откакто беше на тринадесет... И дори тогава пишеше историята на живота си, знаейки колко старателно ще бъде излъгана. Той вече знаеше бъдещето си. И вече страдаше. Научихме го на толкова много...“ Изведнъж си спомни нещо приятно, Север се усмихна като дете... „Ослепително ярка Жизнена Сила винаги гореше в него, като слънцето... И чудна вътрешна Светлина. Той ни изумяваше с безграничното си желание да ЗНАЕ! Да знае ВСИЧКО, което знаехме... Никога не съм виждал такава безумна жажда!.. Освен, може би, в друг, също толкова обсебен...“

Усмивката му стана изненадващо топла и ярка.

„По това време тук живееше едно момиче — Магдалена... Чиста и нежна, като утринната светлина. И невероятно надарена! Тя беше най-могъщата от всички, които познавах на Земята по това време, освен най-добрите ни влъхви и Христос. Докато все още беше с нас, тя стана вещицата на Исус... и неговата единствена Велика любов, а по-късно и негова съпруга и приятелка, споделяйки с него всеки миг от живота му, докато живееше на тази Земя...“

Е, той, учейки се и съзрявайки с нас, стана много могъщ Магьосник и истински Воин! Тогава дойде неговият ред да се сбогува с нас... Беше дошло времето да изпълни Дълга, за който Отците го бяха призовали на Земята. И така той ни напусна. А с него си отиде и Магдалина... Нашият манастир стана празен и студен без тези невероятни деца, вече напълно пораснали. Много ни липсваха щастливите им усмивки, топлият им смях... Радостта им от това, че се виждат, ненаситната им жажда за знания, желязната Сила на Духа им и Светлината на чистите им души... Тези деца бяха като слънца, без които студеният ни, премерен живот помрачаваше. Метеора беше тъжна и празна без тях... Знаехме, че никога няма да се върнат и че сега никой от нас никога повече няма да ги види...

Исус стана непоколебим воин. Той се бореше със злото по-яростно от теб, Исидора. Но му липсваше силата. Север се отпусна... Той призова Отца си за помощ, разговаряйки с него с часове наум. Но Отецът беше глух за молбите му. Той не можеше, нямаше право да предаде това, на което служи. И за това беше принуден да предаде сина си, когото искрено и безкористно обичаше. Сълзи блестяха в очите на Северус, за моя голяма изненада... След като получи отказа на Отца си, Исус, точно както ти, Исидора, поиска помощ от всички нас... Но ние също му отказахме... Нямахме право. Предложихме му да си тръгне. Но той остана, въпреки че знаеше много добре какво го очаква. Той се бори до последния момент... Бори се за Доброто, за Земята и дори за хората, които го екзекутираха. Той се бори за Светлината. Заради което, „в знак на благодарност“, хората го клеветиха след смъртта му, изкарвайки го фалшив и безпомощен Бог... Въпреки че Исус никога не е бил безпомощен... Той беше воин до мозъка на костите си, дори когато дойде при нас като просто дете. Той призоваваше за борба, той смазваше „тъмнината“, където и да се появяваше по трънливия му път...

Донесох ти не мир, а Меч! Християнска икона

„Човекът все още е слабоволно същество, Исидора...“ Север внезапно отново тихо проговори. „За съжаление, той таи повече егоизъм и завист, отколкото може да понесе. Хората все още не желаят да следват Чистото и Светлото – това наранява „гордостта“ им и ги ядосва силно, тъй като е твърде различно от човешкото, с което са „свикнали“. А Тъмните Мислители, знаейки това отлично и използвайки го, винаги лесно са насочвали хората първо да свалят и унищожават „новите“ Богове, утолявайки „жаждата“ им за унищожение на красивото и светлото.“ И след това, достатъчно опозорени, те връщаха същите тези нови „богове“ на тълпата, като Великите Мъченици, унищожени „по погрешка“...

Христос, дори разпнат, остана твърде далечен за хората... И твърде чист... Ето защо, дори след смъртта си, хората го клеветяха с такава жестокост, без съжаление или срам, правейки го подобен на себе си. Така от свирепия Воин в спомените на хората остана само страхлив Бог, призоваващ да се обърне лявата буза, когато се удари по дясната... А от голямата му Любов остана само жалко подигравка, замеряна с камъни... едно прекрасно, чисто момиче, преобразено в „паднала“ жена, „простена“ от Христос, издигаща се от мръсотията... Хората все още са глупави и зли, Исидора... Не се предавай за тях! Защото дори разпнали Христос, през всичките тези години те не могат да си починат, унищожавайки Името Му. Не се предавай за тях, Исидора!..

Въздухът около тях се развяваше на меки вълни, искрящи и сгъстяващи се, сякаш се отваряше тайнствена, невидима врата. И тогава ги видях!..

В просторна каменна пещера две красиви руси деца си бъбреха весело, седнали до малък естествен каменен фонтан. Светът около тях изглеждаше щастлив и слънчев, попивайки тихата радост, струяща от прекрасните им души... Момчето беше гордо, високо и много стройно за тринадесетте си години. Той бушуваше с огромна вътрешна сила, но в същото време беше нежен и много приятен. Гледаше света весело и... много мъдро, сякаш вътрешно беше поне на сто години. Понякога лъчезарните му сини очи проблясваха, пронизващи със стоманено сиво, но после отново блестяха от веселие, възхищавайки се на очарователната си, кикотлива спътница...

А момичето беше наистина необикновено красиво. Приличаше на чист ангел, току-що слязъл от небето. Стискаше дебела, стара книга до гърдите си и очевидно нямаше намерение да я пусне. Вълниста ѝ, много дълга, златиста коса беше вързана назад със синя копринена панделка, красиво подчертаваща смеещите се небесносини очи. Малките трапчинки по розовите ѝ бузи я правеха да изглежда сладка и весела, като ясна майска сутрин...

Децата бяха облечени в дълги, снежнобели, еднакви одежди, препасани със златни пояси, и изглеждаха като прекрасна двойка, излязла от красива стара картина... Те бяха идеална двойка, допълваха се и се обединяваха, създавайки едно цяло, което беше неразделно... Те бяха Исус и Магдалена, бъдещият Спасител на човечеството и неговата единствена, бъдеща, велика Любов.

„Но те са съвсем различни!“ – възкликнах аз, искрено изненадан. „Изобщо не са такива, каквито ги изобразяват! Не са ли евреи?!“

„И никога не са били“, сви рамене Север. „Тези хора, които се нуждаеха от власт, много „хитро“ решиха да станат „деца на убит Бог“, като по този начин направиха най-опасните хора на Земята „ИЗБРАНИ“. Исус беше син на Белия Маг и нашата ученичка, вещицата Мария. Те го родиха, за да донесе чудната му душа на Земята.“

Втренчих се в Север, онемял...

„А еврейката Мария и Йосиф?! Ами същият този Назарет?..“

„Никога не е имало еврейка Мария, Исидор или Йосиф с Исус. Имаше вещицата Мария, която точно преди раждането му дошла тук, в Метеора, за да може той да се роди тук, сред влъхвите и вещиците.“ Но тя закъсня... Исус се роди седмица по-рано, на разсъмване, в малка къща на брега на реката. И раждането му беше съпроводено от Ярката утринна звезда.

Нашите влъхви побързаха да го видят и защитят. И неговият Учител и Отец дойдоха да се поклонят пред чудната душа на новородения му син.

Влъхвите го повикаха на Земята, за да спре „чумата“, която като паяк отдавна плетеше тъмната си мрежа тук. И именно влъхвите изпратиха Христос на евреите. Но самият Исус никога не е бил евреин.

Влъхвите се надяваха, че ще имат достатъчно сили да спрат „черното“ Зло, което вече се разпространяваше по Земята. Но Исус се провали, подценявайки „големите слабости“ на човека...

Земята не беше готова за Неговото идване, както не е готова и за идването на ЗНАЕЩАТА, Исидора. И ние не сме готови да ѝ помогнем. Когато дойде подходящият момент, ще отворим Вратите. И може би Светлината ще триумфира на Земята. Но това няма да се случи още много дълго време... Простете ми...“

Филмова адаптация на книгата на Светлана Левашова „Откровение“, филм на Arigrad Studios „Скрити факти от живота на Исус Христос и Магдалена“

Радамир и Магдалена бяха Йерарси на Светлите сили на Мидгард-Земята. Те се озоваха в центъра на конфронтация. За да блокира разпространението на Паразитизма на Мидгард-Земята, Радамир беше принуден да вземе трудно решение.

Линк -

Истината за живота и смъртта на Исус Христос