Защо Бог избира мъже, които запазват

 ЗАЩО БОГ ИЗБИРА МЪЖЕ, КОИТО ЗАПАЗВАТ СИЛАТА СИ

В свят, в който мъжете са подложени на постоянен шум, разсейване, натиск и вътрешно разпиляване, все повече от тях губят връзката със собствената си сила, защото живеят в епоха, която ги учи да се разпиляват, а не да се събират, да се поддават, а не да се издигат, да търсят лесното, а не да изграждат трудното, и така повечето мъже стават духовно изтощени, защото губят енергията, дисциплината и целта си, и когато един мъж загуби тези три неща, той губи себе си, губи посоката си, губи връзката с това, което Бог е вложил в него. Но има мъже, които избират друг път, път на събиране, а не на разпиляване, път на вътрешна дисциплина, а не на външни импулси, път на самоконтрол, а не на хаос, и именно тези мъже Бог избира, защото те са способни да носят тежест, да водят, да изграждат, да пазят, да създават, да устояват, и Бог винаги работи чрез онези, които могат да понесат Неговата сила. Мъжът, който пази вътрешната си енергия, започва да усеща промяна в себе си, защото когато спре да се разпилява, той започва да се събира, когато спре да бяга от себе си, започва да се среща със себе си, когато спре да търси външни стимули, започва да открива вътрешни истини, и така постепенно се връща към своята първична природа — силен, фокусиран, уверен, стабилен, свързан с Бог. Самодисциплината е езикът, на който Бог говори с мъжа, защото мъжът, който може да контролира себе си, може да контролира живота си, а мъжът, който може да контролира живота си, може да изпълни мисията си, и затова Бог избира онези, които пазят силата си, защото те са доказали, че могат да пазят и Неговата. Когато мъжът започне да се събира, умът му се избистря, фокусът му се връща, увереността му се възражда, а духът му започва да се издига, защото вътрешната енергия, която преди е била разпиляна, сега се превръща в сила, която го издига нагоре, и той започва да усеща, че Бог е близо, че Бог го води, че Бог му дава яснота, защото Бог винаги се приближава към онзи, който се приближава към себе си. 

Мъжът, който пази силата си, започва да ходи различно, да говори различно, да мисли различно, защото вътрешната му структура се променя, и той вече не е воден от импулси, а от цел, не от хаос, а от ред, не от слабост, а от сила, и това е моментът, в който Бог започва да го използва, защото такъв мъж може да носи отговорност, може да води семейство, може да бъде пример, може да бъде стълб, може да бъде светлина. Вярата е вторият стълб, защото мъжът, който вярва, не се огъва лесно, не се отказва лесно, не се разпада лесно, и когато вярата се съчетае с дисциплина, мъжът става непоклатим, защото знае кой е, знае чий е и знае за какво е изпратен, и Бог винаги избира онези, които знаят посоката си, защото те могат да водят и други. Мъжът, който пази силата си, започва да усеща, че животът му се подрежда, че препятствията вече не го плашат, че трудностите вече не го пречупват, защото вътре в него има стабилност, която не може да бъде разрушена отвън, и това е силата, която Бог дава на онзи, който е готов да я носи. В свят, който учи мъжете да бъдат слаби, Бог избира онези, които избират да бъдат силни, в свят, който учи мъжете да се разпиляват, Бог избира онези, които се събират, в свят, който учи мъжете да се отказват, Бог избира онези, които устояват, и затова мъжете, които пазят силата си, са мъжете, които Бог издига, защото те са готови да бъдат съдове на Неговата воля. Ако един мъж иска да си върне енергията, фокуса, увереността и връзката с Бог, той трябва да започне от себе си, от дисциплината, от самоконтрола, от вътрешната чистота, от решението да не се разпилява повече, защото когато мъжът се върне към себе си, Бог се връща към него, и тогава започва истинската трансформация, истинското израстване, истинското възраждане, защото силният мъж не се ражда — той се изгражда, и Бог винаги избира онези, които са готови да изградят себе си наново.