НЕ Е СТРАХ — А ПРОБУЖДАНЕ. ЗАЩО ПРЕДУПРЕЖДАВАМЕ СВЕТА ЗА ВРЕМЕНАТА, В КОИТО ЖИВЕЕМ

Към хората, които наричат това „всяване на страх“, когато очевидно се случва пред очите ни, когато събитията се разгръщат като страници от древни пророчества, когато светът се променя с такава скорост, че дори слепите усещат треперенето на земята под краката си — защо бихте искали да си заравяте главата в пясъка и да продължавате несъзнателно, когато всичко се разгръща точно пред нас? Защо не бихте искали да предупредите хората за времената, в които живеем, и да им помогнете да се доближат до Бога? Огледайте се. Времената говорят сами за себе си. Събитията говорят сами за себе си. Изпълнението на пророчествата говори само за себе си. И това не отблъсква хората от Бога — напротив, довежда ги при Него. Много хора, които никога не са се интересували от пророчества, изведнъж отварят Библията, задават въпроси, търсят, осъзнават, че може би наистина живеем в изключителни времена. И да — живеем. И ще стане още по-диво. Тогава защо да не предупреждаваме хората? Защо да не говорим? Защо да не насочваме хората към Христос, към мира, към проницателността, към надеждата? Това не е разпространяване на паника. Това е предупреждение колко близо е завръщането Му. Християните не би трябвало да живеят в дух на страх. Да, имаме страх от Господа — здравословен, мъдър, почтителен. Но не и безнадежден страх от бъдещето. Пророчеството никога не е било предназначено да ужасява вярващите. То е било предназначено да ги подготви. Исус предупреди за тези неща предварително с причина. Не за да се паникьосват Неговите хора, а за да разпознаят сезона, да останат духовно будни, да помогнат на другите да намерят истината, преди тъмнината да се сгъсти. И без значение колко хаотичен става светът, нашата надежда не е в правителствата, не е в системите, не е в технологиите, не е в самия свят. Нашата надежда е в Христос. Това е нашият мир. Това е нашата увереност. Това е нашата благословена надежда. Ще бъдем избавени от най-лошото от най-лошото. Не сме назначени за това. Това е нашата благословена надежда. И въпреки че толкова много християни ми казват да спра да говоря за всичко, което се случва, защото можело да изплаша някого, аз няма да спра. Правя това повече от 15 години и всичко, за което говорих преди повече от 15 години, се случва сега — като часовник. Няма начин да се предам и да спра сега. Като християнин, и ти трябва да предупреждаваш. Трябва да биеш тревога. Да надуеш тръбата. Да предупреждаваш хората. Времето е кратко. Няма страх от бъдещето, нито от хаоса, нито от системите, които се издигат около нас. Ние оставаме бдителни и проницателни. Ние оставаме здраво стъпили в Словото. И докато светът става по-мрачен, вярата ни става по-силна. Това не е безнадеждност. Това е увереност. Опрете се на благословената надежда и на факта, че не сме определени за Божия гняв и Голямата скръб. Злото ще бъде победено. „И Бог ще обърше всяка сълза от очите им; и смърт не ще има вече, нито скръб, нито плач, нито болка; защото предишното премина.“ Това, което идва след това, ще бъде абсолютно красиво. Затова не се паникьосваме. Не се отпускаме. Не губим мир. Уповаваме се на Христос. Ходим с вяра. И се държим здраво за благословената си надежда. Амин.