„Четирима последваха един човек.“ Европейски турист ще запомни тази нощ в Ангкор Ват до края на живота си

Ангкор Ват е уникален храмов комплекс, разположен в Камбоджа. Той е изцяло посветен на бог Вишну. Дори днес на територията му се намират жилищни помещения за монаси и духовници. Поколения индуси и будисти са живели и медитирали тук от векове. Камбоджанското правителство организира мащабни туристически обиколки там. Ангкор Ват е една от най-популярните дестинации в страната. И, за съжаление, има невнимателни туристи. Как можете да се измъкнете от тях?

Колко пъти сме казвали на света: „Ако не е твое, не го пипай!“ И въпреки това те все още се опитват, искат да пипнат и да пипат всичко и дори се опитват да откраднат нещо. Героят на тази история се оказа точно такъв човек. Шведският турист Ноел Холм посети Камбоджа през 2011 г. По време на пътуването си той отиде в Ангкор Ват. Искаше да направи колкото се може повече атмосферни снимки и за да го направи, трябваше да наруши някои правила. Например, забранено е да се намирате в храмовия комплекс през нощта без разрешение от властите.

Осъзнавайки, че гледката е особено зашеметяваща през нощта, Ноел се скрил сред древните руини и изчакал до падането на нощта. Тъй като не бил част от туристическа група, те естествено не го търсили. С настъпването на здрача той излязъл от скривалището си и се разхождал из вече привлекателните руини на храма. Само след 10-15 минути попаднал на частично срутено каменно стълбище.

Между стъпалата имало пукнатина с нещо светещо в нея. Той го вдигнал. Оказало се, че е необичаен амулет или нещо подобно. Без колебание Ноел го сложил в раницата си и продължил да върви. Играта на светлината и сянката, заедно със звездното небе, създали уникална обстановка. Холм успял да се скита в тъмнината и дори да намери сувенир. Какъв късмет!

Странното нещо му се стори интригуващо.

По това време наивният швед нямаше представа какво го очаква. В посред нощ Ноел видя странни хора. Бяха четирима, ходеха по двойки и... светеха! Той беше много изненадан и си помисли, че са покрити с някаква флуоресцентна боя. И все пак, когато си в чужда страна, особено след нарушаване на някои правила, е по-добре да си на сигурно. Европеецът, разбира се, беше прав и затова се задълбочи в руините на храмовия комплекс, надявайки се групата непознати лица да минат. Нямаше такъв късмет.

Туристът се промъкна през арката и продължи напред. И четиримата го последваха. Нямаше усещане за умишлено преследване. Те просто го последваха. Бавно и напълно безшумно. Изглеждаха много необичайно. И шведът все повече чувстваше, че не е боята, която първоначално си беше помислил, че свети, а самите хора. И колкото и налудничаво да звучи, изглеждаше сякаш мистериозните воини бяха съставени от LED стъкло. Тоест, те бяха едновременно прозрачни и светещи. Те носеха нещо, което приличаше на копия, и брони, които светеха по същия начин.

Отрядът се движеше безшумно, без дори да проговори. Накъдето и да се обърнеше Ноел, те го следваха. Очевидно този момент трябваше да дойде рано или късно - европеецът се озова в задънена улица. Високи, гладки стени от три страни. Скулптури го обграждаха, но не предлагаха скривалище.

Арката, през която беше влязъл, беше единственият изход. Шведът се втурна към нея, но беше твърде късно. Първият воин стоеше на вратата. Зад него дойде вторият, после третият и накрая четвъртият. Мъжът умоляваше на шведски и отчасти английски, надявайки се, че непознатите ще го разберат. Той започна да се извинява, измисляйки си истории в движение, преструвайки се, че не е знаел за забраната да бъде тук през нощта.

В същото време той имаше уникалната възможност да разгледа онези, които го преследваха през последните четиридесет минути. Те определено не бяха хора. Той дори не го беше обмислил. Кои бяха тези четирима? Духове? Воини? Някакви култисти? Те държаха копия, а това не вещаеше нищо добро. Боят беше безсмислен. Най-ужасяващото в цялата тази работа беше, че никой от присъстващите не продума и дума. Те го гледаха мълчаливо. Какво щяха да правят с него? Ами ако имаше някакво строго наказание за това, че е бил в храма през нощта?

Мистериозните преследвачи бяха притиснали мъжа в ъгъла.

Докато Ноел трескаво се опитваше да намери отговори на въпросите си, непознатите се приближиха до него. Мъжът буквално се сви и започна да плаче, стискайки очи. Той покри лицето си с ръце, очаквайки нещо лошо да се случи. Тези секунди се разтегнаха в дълги минути. Сякаш цяла вечност се изплъзваше. Когато отвори очи, туристът не видя никого. Раницата му беше отворена и липсваше само един предмет. Единственият предмет, който не принадлежеше на непознатия в тези краища, Ноел. Амулет. Бяха взели амулета.

Оглеждайки се предпазливо, европеецът се насочи към изхода на комплекса. Там го посрещна изненадан и ядосан охранител. Холм не се интересуваше, в края на краищата, той почти беше загубил живота си. Да, трябваше да плати солидна глоба и да изтрие всички снимки от фотоапарата си онази нощ. Този инцидент обаче вероятно никога няма да бъде изтрит от паметта ми. Е, ще бъде добър урок.