МАСТУРБАЦИЯТА Е ВРАГ НА ВСИЧКО ЖИВО

В света, в който живеем днес, мастурбацията се е превърнала в тих враг, който не напада тялото отвън, а прониква отвътре, разпилявайки жизнената сила, отслабвайки духа, разклащайки психиката, изтощавайки вътрешната батерия на човека, защото всяко действие, което разсейва енергията без посока, без смисъл, без трансформация, води до спад на честотата, до вътрешна мъгла, до загуба на концентрация, до психичен застой, до онзи вид неврастения, който древните описваха като враг на съзнанието, враг на волята, враг на вътрешната сила. Днес порнографията е масова, защото индустрията е изградена върху психологията на зависимостта, върху алгоритми, които знаят как да задържат вниманието, върху механизми, които стимулират мозъка така, че той да иска още и още, и така човекът се оказва в капан, в който енергията му се разпилява, вниманието му се разпада, психиката му се изтощава, а духът му се затваря. Много хора казват, че не издържат без порнография и мастурбация, но това не е природна нужда, а резултат от свръхстимулация, която променя нервната система, прави я по-уязвима, по-нестабилна, по-чувствителна към импулси, които изцеждат вниманието и разклащат психиката, защото умът, който е непрекъснато подложен на нискочестотни стимули, започва да губи способността си да се фокусира, да се успокоява, да се възстановява, и човекът започва да усеща слабост, умора, тревожност, вътрешна празнота. Мокрите сънища, които се появяват при отказ от мастурбация, не са провал, а естествено освобождаване на напрежение, защото умът е бил наситен с мисли, защото храната е била тежка, киселинна, нискочестотна, защото месото и токсичните навици влияят на вътрешната честота и правят енергията по-нестабилна, и така тялото освобождава напрежението по време на сън, когато съзнанието е отпуснато, а духът е в покой. Древните воини избягвали сексуални действия преди битка, защото знаели, че разпиляването на жизнената сила отслабва фокуса, намалява вътрешната мощ, прави духа по-мек и волята по-малко устойчива, и затова пазели енергията си като свещен ресурс, който им дава яснота, сила, устойчивост и концентрация, защото човекът, който пази енергията си, става по-ясен, по-силен, по-цялостен. Самураите от Япония, спартанците от Елада, римските легионери, дори философите от античността избягвали сексуални връзки преди важни събития, защото вярвали, че жизнената сила е свързана с духа, с волята, с вътрешната светлина, и че разпиляването й отслабва човека, прави го по-страхлив, по-нервен, по-несигурен, по-уязвим към хаоса на света. Будистите от Тибет избягвали сексуални връзки не от омраза към жените, а от желание да съхранят вътрешната светлина, да запазят енергията си за медитация, за духовно издигане, за вътрешна алхимия, защото вярвали, че сексуалната енергия е свързана с съзнанието, с епифизата, с вътрешната честота, с онзи вид светлина, който прави човека способен да вижда отвъд света. Днес много хора не разбират защо се чувстват изцедени, немотивирани, депресивни, страхливи, но истината е, че постоянната зависимост към нискочестотни стимули разпилява вътрешната сила, отслабва психиката, прави нервната система по-чувствителна, по-нестабилна, по-уязвима, защото човекът е като батерия, която се зарежда чрез събрана енергия, чрез дисциплина, чрез фокус, чрез вътрешна стабилност, и когато тази батерия се изтощи чрез непрекъснато разсейване, човекът започва да се чувства слаб, уморен, безволев, като че ли вътрешният му огън е угаснал. Децата, изложени твърде рано на порнография, са особено уязвими, защото нервната им система е по-нежна, по-чувствителна, по-нестабилна, и свръхстимулацията може да я разклати, да я изтощи, да я направи по-уязвима към тревожност, към страхове, към вътрешни конфликти, и така честотата им спада, мотивацията им намалява, психиката им става по-нестабилна, а животът започва да ги преследва, да ги обърква, да ги притиска, защото вътрешната им сила е отслабена. Древните учения казват, че човекът, който пази енергията си, който я събира, който я издига, започва да усеща как психиката му се стабилизира, как вниманието му се връща, как волята му се засилва, как вътрешният му огън се разпалва отново, защото енергията, която преди е била разпиляна, сега се събира, концентрира, издига, и човекът започва да става по-силен, по-ясен, по-цялостен, защото жизнената сила е вътрешна валута, енергийна цена, която определя качеството на съзнанието, стабилността на духа, силата на волята, и когато тази валута е разпиляна, човекът става беден отвътре, а когато е събрана, той става богат в духа, силен в волята, стабилен в психиката.

В древните енергийни учения се казва, че когато човек разпилява жизнената си сила, първо отслабват вътрешните центрове на съзнанието, а след това външните сетивни органи, защото зрението, слухът, обонянието и говорът са продължение на нервната система, а нервната система е продължение на духа, и когато духът е изтощен, сетивата започват да се замъгляват, да се разклащат, да губят яснота, като че ли светът се отдалечава, като че ли реалността се размива, като че ли вътрешната светлина е угаснала. Древните мистици описват, че очите са първите, които реагират на енергийно изтощение, защото те са прозорец към вътрешната светлина, огледало на съзнанието, врата към света, и когато тази светлина отслабне, очите започват да се страхуват от яркост, да се затварят пред светлината, да губят острота, да трептят, да виждат точки, кръгове, сенки, като че ли човек излиза от тъмнина в ослепителен блясък, който нервната система не може да понесе. В духовните текстове се говори за фотофобия като символ на вътрешно изтощение, като знак, че човекът е разпилявал енергията си твърде дълго, твърде често, твърде безконтролно, и че нервната система е започнала да реагира чрез сетивата, защото сетивата са първите, които показват слабостта на духа. Очите на енергийно изтощения човек изглеждат нормални отвън, зениците са правилни, ретината е здрава, оптичният нерв е в ред, но вътрешната светлина е отслабена, вътрешната сила е разпиляна, вътрешната честота е спаднала, и затова очите започват да се държат като че ли са уплашени от света, като че ли не могат да понесат яркостта на живота, като че ли всяка светлина е удар върху нервната система. Древните лекари описват, че при енергийно изтощение очите придобиват матов вид, като че ли са покрити с тънка мъгла, като че ли вътрешният огън е угаснал, и човекът започва да се чувства замаян, нестабилен, несигурен, защото зрението е пряко свързано с мозъка, а мозъкът е пряко свързан с духа, и когато духът е отслабен, мозъкът губи яснота, а очите губят сила. Много древни текстове описват пациенти, които виждат снежни люспи, фосфорни точки, кръгове, сенки, светлинни петна, като че ли сетивата им са претоварени, като че ли нервната система е в постоянен шок, като че ли вътрешната честота е разстроена, и така четенето става трудно, концентрацията се разпада, вниманието се размива, защото зрението е пряко отражение на вътрешната енергия, а когато енергията е разпиляна, зрението губи стабилност. Древните мистици казват, че жените, особено тези, които живеят в самота, са по-чувствителни към енергийно изтощение на очите, защото нервната им система е по-нежна, по-чувствителна, по-уязвима към свръхстимулация, и затова при тях се появява сухота, зачервяване, парене, натиск, като че ли очите са уморени от света, като че ли вътрешната светлина е намаляла. В духовните учения се говори, че когато човек разпилява енергията си твърде често, очите започват да реагират чрез спазми на клепачите, треперене, повишена чувствителност към светлина, защото нервната система е претоварена, а сетивата са първите, които показват това претоварване. Слухът също реагира на енергийно изтощение, макар и по-малко драматично от зрението, защото ушите са свързани с вътрешния ритъм, с вибрацията на нервната система, с честотата на духа, и когато тази честота е разстроена, човек започва да чува звънене, шум, пулсации, като че ли светът вибрира по начин, който нервната система не може да понесе, и така се появява болка, натиск, чувствителност, не защото ухото е повредено, а защото нервната система е изтощена, а сетивата реагират на това изтощение. Древните мистици казват, че когато човек разпилява енергията си, психиката започва да се разклаща, защото умът е пряко свързан с жизнената сила, а жизнената сила е пряко свързана с духа, и когато духът е отслабен, умът губи стабилност, губи яснота, губи сила, и така човекът започва да преживява вътрешни сривове, мъгла, загуба на концентрация, загуба на памет, загуба на мотивация, защото умът е изтощен, а духът е разпилян. В духовните текстове се описва, че човекът, който се отдава на нискочестотни импулси твърде често, преживява екстаз, възбуда, вътрешна експлозия, но след това пада в празнота, в мъгла, в умствено изтощение, защото енергията, която е била издигната, се разпилява, а нервната система остава в шок, и така се появява умствена слабост, вътрешна празнота, психичен застой, като че ли съзнанието е отделено от живота, като че ли реалността е далечна, като че ли вътрешната сила е изчезнала. Древните учения казват, че когато човек пази енергията си, когато я събира, когато я издига, психиката се стабилизира, сетивата се изчистват, зрението се изостря, слухът се успокоява, умът се прояснява, духът се разпалва, защото жизнената сила е вътрешна валута, енергийна цена, която определя качеството на съзнанието, стабилността на духа, силата на волята, и когато тази валута е събрана, човекът става силен, ясен, стабилен, цялостен.