ОБРАЗЕЦ ОТ ФАУНАТА И ВТОРАТА ЕКСПЕДИЦИЯ ОТВЪД АНТАРКТИЧЕСКИЯ РИФТ: ТАЙНАТА РЕАЛНОСТ, КОЯТО НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЪЩЕСТВУВА 

Историята за съветската полярна експедиция от 1970 година, която навлезе в пещера, водеща към друго измерение, беше само началото на нещо много по-голямо, защото след като първият екип се върна с ограничена информация за порутена пирамида, странни структури и следи от цивилизация, погълната от леда, ръководството на страната реши да организира нови експедиции, които да проникнат по-дълбоко в онзи свят, да съберат данни, да донесат доказателства и да разберат какво точно се крие отвъд Антарктическия рифт. Втората експедиция, водена от биолога Игор Дмитриевич Новиков, беше изпратена с ясна цел да събере биологичен материал, растителни семена или животински следи от онзи свят, защото първата група беше останала там само около час и не успя да донесе нищо, което да потвърди невероятните твърдения за технологична цивилизация, замръзнала под ледовете на друго измерение. След като преминаха през пещерата и излязоха от порутената пирамида, изследователите веднага усетиха, че температурата е по-висока с около десет градуса, но въпреки това скрежът беше осезаем, а под прозрачния лед се виждаха огромни сгради, конструкции и куполи, заровени в дълбините, сякаш цял град беше погребан под ледената пустиня на онзи свят. Петима специалисти от различни области се отправиха към непознатия регион, но Игор Дмитриевич бързо осъзна, че растения или семена няма да бъдат открити, защото ледът беше невероятно дебел и непробиваем. Тогава над тях прелетя странно същество, приличащо на бял полупрозрачен шал с израстъци, напомнящо на летящ скат, който се носеше без усилие в студения въздух. В далечината се издигаше леден хълм и екипът се насочи към него, като по пътя срещнаха ледени медузи, които замръзваха, размразяваха се, правеха малък скок и отново замръзваха, задържайки се във въздуха по начин, който противоречеше на земната биология. След като изкачиха хълма, пред тях се откри гледка, която не приличаше на нищо познато – огромни куполообразни структури, антени и шпилове, стърчащи изпод леда, напомнящи на полярни бази, но очевидно принадлежащи на цивилизация, която не беше човешка. Екипът се насочи към тях и след кратък преход достигна до странна поляна, където остри ледени блокове се издигаха като палисада, но когато се приближиха, стана ясно, че това не е лед, а огромни люспи на гигантско същество, което се раздвижи и изчезна под леда, оставяйки след себе си колосална кухина. Новиков реши да не рискува и да се насочи към куполните сгради, защото каквото и да беше това същество, то не трябваше да бъде провокирано. Един от членовете на екипа, специалист по акустика, инсталира оборудване и започна да слуша леда, като прикрепи апаратурата към стените на структурата, и в един момент улови сигнал – десетки гласове, които звучаха като колония от същества, общуващи чрез набор от звуци, разнообразни като животински вокализации, но без ударения или думи, сякаш езикът им беше напълно различен от всичко земно. Животно, наподобяващо скелет на елен или лос, но с дълга опашка, препусна покрай групата, което потвърди, че онзи свят е пълен с биологични видове, които не приличат на нищо познато. След това настъпи най-опасният етап от експедицията – трябваше да заловят някакво същество за лабораторен анализ. Между ледените структури изследователите забелязаха малки ракообразни или паякообразни същества и Игор Дмитриевич успя да хване едно от тях в контейнер, но минута по-късно ледът започна да се пропуква, сякаш някакъв леден трус се разпространяваше под краката им. Един от членовете надникна в пукнатината и видя тъмна маса да се издига от дълбините, блъскайки яростно в леда, което означаваше, че са събудили нещо огромно. Отрядът хукна към спасителната пирамида, а зад тях отекна пронизителен звук, сякаш рояк от непознати същества се беше събудил. Бягането с пълна екипировка беше изключително трудно, но благодарение на физическата си подготовка успяха да достигнат пирамидата, да преминат през пещерата и да се върнат в Антарктида, където звукът заглъхна. Новиков провери контейнера и видя, че екземплярът стърже краката си вътре, което означаваше, че експедицията е успешна и че за първи път в историята човечеството държи в ръцете си образец от фауна на друго измерение, доказателство, че отвъд Антарктическия рифт съществува свят, който не трябва да бъде откриван, но който вече е оставил следа в нашата реалност.