Законодателното сляпо петно: Как корпоративната самосертификация на химически добавки застрашава безопасността на хранителните доставки

Всеки път, когато потребителят влезе в магазина за хранителни стоки и закупи предварително опакован или преработен хранителен продукт, чийто етикет изобилства от сложни, напълно непознати и трудно произносими синтетични консерванти, изкуствени оцветители и химически подобрители, той автоматично и напълно погрешно предполага, че тази съставка е била предварително обстойно тествана, независимият ѝ профил на безопасност е бил проверен и пускането ѝ на пазара е било официално одобрено от компетентна федерална агенция като Американската агенция по контрол на храните и лекарствата (FDA). Суровата и тревожна реалност на съвременната индустриална хранителна система обаче е съвсем различна, защото в огромната си част тези химически вещества никога не преминават през задължителен независим държавен преглед преди да се озоват на рафтовете, тъй като производителите на храни напълно законно издават свои собствени сертификати за безопасност при закрити врати, възползвайки се от исторически пролуки в законодателството. Този опасен правен капан води своето начало от далечната 1958 година, когато американският Конгрес приема така нареченото Изменение за хранителните добавки към Закона за храните, лекарствата и козметиката, в чиито текстове е заложено правилото, че веществата, „общопризнати за безопасни“ (известни със съкращението GRAS) на базата на дългогодишна и обща история на употреба в традиционната диета, се освобождават от задължителния регулярен предпазен преглед от страна на FDA преди тяхното масово търговско въвеждане. Законодателите по онова време обаче си представят прости и изцяло традиционни основни продукти от домашния килер като обикновен оцет, трапезна сол или захар, а не съвременни, лабораторно синтезирани химически консерванти, петролни производни и сложни емулгатори.Вместо да подават пълни досиета за безопасност на федералната агенция за независими токсикологични изпитвания, днешните гигантски хранителни конгломерати масово използват така наречения панел за самосертификация на производителите, като наемат свои собствени частни панели от учени и консултанти, които да декларират новите химически добавки като официално „общопризнати за безопасни“. Тези експертни панели се финансират, избират, ръководят и контролират директно от самите корпорации, които имат пряк финансов интерес от бързото одобряване и търговската употреба на съответната съставка. Ситуацията се усложнява още повече от съществуването на изхода за секретния доставчик, съгласно чиито настоящи нормативни правила хранителните компании дори не са законово задължени изобщо да уведомяват FDA, когато въвеждат нов самосертифициран химикал в търговската мрежа. В резултат на това стотици нови синтетични емулгатори, изкуствени подобрители на вкуса, разтворители и химически консерванти заобикалят федералните очи напълно незабелязано, преди да се озоват в пакетираните храни на милиони нищо неподозиращи потребители. Както се посочва в подробни доклади на правителствената Служба за отчетност (GAO-10-746) и независими анализи на Pew Health Group, тази законова вратичка създава сериозен конфликт на интереси и остава огромни слепи петна в националния надзор. За да се предпази от скритите рискове на тази система, купувачът трябва стриктно да избягва силно преработените пакетирани храни с дълги и загадъчни списъци от съставки, съдържащи синтетични стабилизатори, като вместо това насочи вниманието си към сертифицирани биологични продукти, кратки етикети с разпознаваеми компоненти от пълноценни храни и отговорни марки, които използват независими лабораторни проверки за безопасност от трети страни, задавайки си логичния въпрос кой всъщност защитава здравето ни, когато на корпорациите е законно разрешено сами да оценяват собствените си химически творения.