Операция Попай, или как американците променяха климата по време на войната във Виетнам

Операция Попай (известна и като операция за контролиране на времето Попай) е била свръхсекретна кампания за изменение на климата по време на американската война във Виетнам, от 20 март 1967 г. до 5 юли 1972 г. Операцията започва три години след началото на Проект Stormfury (1962 г.-1983 г.) и 30 години след първите известни операции за модифициране на времето в САЩ, наречени Проект Cirrus, който започва през февруари 1947 г.


*Проект Stormfury е амбициозен проект, опит за отслабване на тропически циклони чрез засяване на сребърен йодид.

Целта на Операция Попай е да се удължи мусонният сезон над Северен Виетнам и Виет Конг – снабдителните маршрути оказващи логистична подкрепа на Северно-виетнамската армия, особено линията Хо Ши Мин.

Операция Попай е голяма и с дълга продължителност операция, която успешно манипулира климата чрез засяване, посредством самолети, на облаците със сребро и оловен йодид.

Екипажите от 54-та разузнавателна ескадрила на ВВС на САЩ успявали да удължат мусонния сезон 30 до 45 дни.



Информация от изслушванията на Сената за изменението на климата през 1974 г.:

– Проведена е класифицирана програма за създаване на дъжд в ЮИ Азия (1967 г. -1972 г.), в която са засети във въздуха единици сребро и оловен йодид, за да се увеличи нормалния мусонен дъжд. (Сената на САЩ, Подкомисия по океаните и международната среда; 20 март 1974; стр. 88)

– Цел: Увеличаване на валежите в достатъчна степен, във внимателно подбрани райони, за да станат пътищата неизползваеми от враговете, чрез:
1. Омекотяване на пътните настилки
2. Причиняване на свлачища по пътищата
3. Унищожаване на всички съоръжения, помагащи пресичането на реки (мостове, бродове, тунели и т.н)
4. Поддържане на наситени почви извън нормалния период от време.
(Сената на САЩ, Подкомисия по океаните и международната среда; 20 март 1974; стр. 89)

Първоначалните райони за действие на операцията са били части от Лаос и Северен Виетнам. След това, тя се разширява и включва части от Южен Виетнам и Камбоджа. Като цяло, Пентагонът признава, че американските C-130, въздухоплавателни средства опериращи от базата Удорн на Кралските военновъздушни сили на Тайланд, са изпълнили 2,602 мисии и използвали 47,409 единици за засяване на облаците. (Сената на САЩ, Подкомисия по океаните и международната среда; 20 март 1974; стр. 101-105).

Пентагонът заявява, че операцията струва 21,6 милиона долара.

Операция Попай се споменава публично за първи път през март 1971 г., от репортер на име Джак Андерсън, който публикува история основана на тайна бележка от 1967 г., от началник-щабовете на президента Джонсън. След като Андерсън насочва вниманието на обществеността към Операция Попай, Сената на САЩ натиска военните лидери в Пентагона да предоставят повече подробности за операцията. Мелвин Леърд, който е бил министър на отбраната по това време, отрича, че САЩ модифицира климата във Виетнам.





През 1973 г. Сенатът на САЩ започва законодателството на S.RES.71, резолюция изразяваща смисъла на Сената, че правителството на САЩ трябва да поиска съгласието на останалите правителства по предложен договор за забрана използването на техники за модификация на околната среда и климата, за военни или враждебни цели, или извършването на всякакви изследвания или експерименти в тази насока.

През 1974 г. Сенатът на САЩ успява да разследва Операция Попай в подробности на: Изслушванията пред подкомисията по океаните и международната среда на комисията по външни отношения на 93 конгрес на Сената на САЩ; втора сесия за необходимостта от международно споразумение за забрана на употребата на околната среда и геофизичните модификации като оръжия за война; и брифинг на Министерството на отбраната за модификациите на климата, 25 януари и 20 март 1974 г.


През 1976 г. се подписва “Конвенция за забрана използването на техники за екологични модификации за военни или други враждебни цели„, от много страни членки на ООН, и се ратифицира от президента Картър през 1979 г. Конвенцията е за вредните последици от манипулацията на околната среда върху хората и се стреми да гарантира, че манипулирането на околната среда ще се използва по същество само за мирни цели.