СЛУЧАЯТ „СРЕБЪРНА ТОПКА“

За това произшествие е известно много малко, което не е чудно, тъй като се е случило над африканската пустиня Калахари.

Освен това операцията по залавянето и изучаването на сваленото НЛО получила названието „Сребърна топка“ и влязла в архивите „Строго секретно“. И все пак секретната информация излязла наяве.

На 7 май 1989 година в 13:40 часа фрегатата на ВМС на ЮАР Sa Tafelberg предала в базата съобщение, че наблюдава на екраните на своите радари неизвестен обект, движещ се със скорост повече от 5.000 мили (1 морска миля = 1,852 км) в посока бреговата линия.

Във въздуха били вдигнати два „Мираж“-а да го прехванат, а ръководител на звеното бил командирът на ескадрилата Гоозен. В 13:50 обектът навлязъл във въздушното пространство на ЮАР.

Гоозен докладвал, че обектът направил рязка маневра, която неговите самолети не били в състояние да повторят, но контактът с обекта не бил загубен. От земята дошла заповед: „Свалете го“.

В 13:59 „Миражите“ открили огън и фиксирали пряко попадение. Обектът се „олюлял“, започнал рязко да се снижава и с голяма скорост паднал в пустинята Калахари, на 80 км северно от границата с Ботсвана.



Около месец след произшествието към английската уфоложка организация се обърнал някой си д-р Азадехдела, пристигнал от ЮАР. Той съобщил за падането на загадъчния обект в пустинята Калахари и казал, че е готов да се подложи на детектор на лъжата. Сред чиновниците, разполагащи със сведения за произшествието, Азадехдела назовал Джеймс ван Гройен, който заедно с американски представители се занимавал с разследването на инцидента.

След седмица пристигнал самият Ван Гройен и предал копие от документ, напечатан на бланка на ВВС на ЮАР с гриф „Строго секретно“. В документа подробно се описвало произшествието под кодовото име „Сребърна топка“.

От документа следвало, че пристигналата на 8 май 1989 група офицери от ВВС и специалисти уфолози открили в пустинята сребърен диск с диаметър 18 метра, височина 8,5 метра и тегло около 50 тона, врязал се в пясъка под остър ъгъл, при което се образувала дупка с ширина 150 и дълбочина 12 метра.

Пясъкът и камъните около диска се били разтопили като след въздействието на висока температура. Уфолозите веднага обърнали внимание, че измервателната апаратура, която донесли със себе си, излязла от строя. Съдейки по всичко, причината за това било силното магнитно и радоактивно лъчение в зоната на падането на обекта.

Специалистите все пак успели да направят необходимите замервания и да изследват падналия диск. Те не открили никакви шевове по корпуса на апарата. Но по неговата периферия имало разположени 12 елипсовидни илюминатора. Изследователите не могли да определят на място състава на материала, от който бил изработен обектът. Анализът, проведен по-късно от специалисти на авиобазата Райт Патерсън в САЩ, дал невероятни резултати.

Оказало се, че в състава на материала, от който бил изработен корпусът на диска, имало магнезий с особена кристална структура, който не се среща в земни условия и практически е невъзможно да се получи. Ван Гройен съобщил на експертите, че неидентифицираният обект, паднал в Калахари, бил доставен на една от авиобазите на ЮАР за изучаване, а дупката била засипана с пясък и камъни, за да не привлича внимание.

Но най-невероятното било това, че когато офицерите от ВВС и уфолозите оглеждали местността около падналия диск, неочаквано се разнесъл странен стържещ звук и в долната част на апарата се появила пукнатина.

Пред изумените членове на групата, пристигнали на мястото на произшествието, пукнатината се разширила и от нея излезли две човекоподобни същества с ръст около метър и половина, в прилепнали сребристи костюми. По думите на Ван Гройен кожата им имала синкав оттенък, коса на главата нямало. Те с недоумение гледали земляните с огромните си очи без зеници. Ръцете им, стигащи до под коленете, имали по три пръста с остри нокти. Между пръстите имало ципи.

Съществата не разговаряли помежду си, но у земляните се създало впечатление, че те общуват помежду си. Уфолозите се опитали да предложат храна на пришълците, но те не й обърнали никакво внимание. Освен това странните същества проявявали явна агресия към земните жители. Когато някой от хората се опитвал да приближи към тях, те съскали заплашително и разпервали пред себе си пръстите си с остри нокти.

Единият от обитателите на летящата чиния очевидно бил ранен. Скоро елонавтите, очевидно поради вдишването на непривичния въздух, отслабнали и членовете на групата успели да ги качат в хеликоптер, за да ги прехвърлят в авиобазата Райт Патерсън в САЩ. Като огледали обекта по-внимателно, уфолозите открили една извадена телескопична опора.

На горната част на диска имало нанесен знак – насочена нагоре стрелка. В момента на огледа на падналото НЛО се случил странен инцидент. Над района на катастрофата се появил хеликоптер, който трябвало да вземе елонавтите за предаване на властите. Внезапно неговият двигател спрял и той паднал на земята. Загинали петимата членове на екипажа.

Ван Гройен разказал, че всички членове на групата, пристигнали на мястото на катастрофата на НЛО, са подписали документ, в който се задължавали да не разгласяват секретната информация за случилото се. Но Ван Гройен решил да даде гласност на случката, тъй като смятал, че скриването й ще е „предателство срещу цялото човечество“.

В Русия информацията за случая в пустинята Калахари станала известна благодарение на публикация в „Комсомолская правда“ на 22 март 1990 година. Като получили сензационните сведения, уфолози се свързали с разузнаването на ЮАР и някои офицери потвърдили достоверността на произшествието.

Те дори показали снимки на падналия обект. Уфолозите дори получили уверенията на командира на ескадрилата Гоозен. Но историята не приключила с това. Ван Гройен се върнал в ЮАР и на 27 февруари 1990 година бил екзекутиран за разгласяване на секретна информация.