Рафинирано олио – отровата

 Първият процес се състои в извличане на мазнината от слънчогледа. Това се осъществява в т. нар. маслобойни. Стандартният начин на пресоване обаче не предпазва олиото от светлината и кислорода. Поради това то гранясва още в завода. Губят се фосфолипидите (в т.ч. и лецитинът), желязото, медта, калцият и магнезият. Следва рафиниране на бъдещото олио. При него се използва сода каустик(натриева основа). Тя се свързва със свободните мастни киселини и ги неутрализира. При този процес се получава сапун. И тук се губят много минерали и фосфолипиди от олиото.

После суровината се избелва: При този процес се губи бета-каротинът, а високата температура (110 С) причинява промени в мастните киселини, които могат да ги направят вредни за здравето. Накрая се пристъпва към обезмирисване: При него се отделят ароматните масла и останалите мастни киселини. Това става при температура 240-270 С в продължение на 30-60 минути. Като краен резултат се получава едно безвкусно рафинирано олио, вредно, без мирис, лишено от естествените си витамини и минерали, силно повредено от високата температура. Освен това, при високите температури, ненаситените мастни киселини в олиото добиват мутагенни и канцерогенни свойства.

Добиване на нерафинирано олио

При производството на нерафинирано олио от всякакъв вид се използват качествени суровини, тъй като след това няма обезмирисяване и всяко едно олио /масло/, притежава специфичния вкус на суровината, от която се добива.

Семената или ядките се пресоват посредством шнекова преса. Маслото се оттича през радиалните отвори на пресата в приемник, при което температурата му достига до 45-50 С максимум. Маслото се темперира в приемника до стайна температура, като през това време на дъното на съда се утаяват преминалите през отворите на пресата твърди частици. Темперираното и избистрено натурално масло се подава за филтруване във филтър преса. Получава се съответното масло, готово за консумация, без използване на химикали и загряване. Това е едно пълноценно масло, в което са запазени полезните витамини, минерали и есенциалните мастни киселини.

Олиото е навсякъде в домакинството – в салатата, при пържените картофки, в тавата с баница във фурната и т.н. Употребата му е неизбежна, ако искаме да водим един нормален режим на хранене.

Много от хората са наясно с всичките вреди, които то, обаче, може да донесе на човешкия организъм – като започнем от качването на килограми, поради огромната му калоричност и стигнем до развитието на различни забо.явания, едно от които според скорошни изследвания, се оказва, че може да е именно ракът.

Какво показват изследванията?

Хиляди учени са провеждали какви ли не експерименти и опити, свързани с обработката на хранителни продукти с олио и може би всички стигат до едно заключение – а именно, че след пържене олиото става наистина токсично и изключително опасно за организма.

Как олиото се превръща в отрова?

Другото име на олиото, както всички сме чували, е именно растителна мазнина – то е получено от етерични и други маслодайни култури – слънчоглед, царевица и т.н.

Според учените, това което обаче става с него, след като претърпява термична обработка е нещо, за което много хора, дори и не подозират. Когато то се нагрява, от него се освобождава висока концентрация химикали, още известни под името алдехиди, които представляват сериозна заплаха за здравето на човека.

Те са познати, като химични съединения, които причиняват хиляди страшни болести. Най-често името им бива свързано със сърдечни заболявания, деменция, проблеми с паметта, а както учените откриват – дори и рак.

Растителните масла са изключително богати на омега-6 мазнини и според учените, целият този прием на омега-6 мазнини силно засяга приема на полезните омега-3 мазнини.

Как става това?

Омега-6 мазнините са толкова много, че организмът, така да се каже, замества омега-3 мазнините с омега-6 мазнини, за да може да ги приеме. Липсата на полезни омега-3 мазнини, може да се окаже фатална за организма – той се нуждае от тях, за да функционира правилно. Те трябват, за една нормална обмяна на веществата, а също така и подпомагат паметта.

Какво друго откриват учените?

Според професор Мартин Грутвелд, който се занимава с биоаналитична химия и химическа патология, една обикновена порция от пържени риба и картофки, която е така любима на хиляди хора у нас, особено в летния сезон, съдържа между 100 и 200 пъти повече алдехиди, отровни за човека, отколкото СЗО (Световната Здравна Организация) твърди, че е безопасно да бъдат приемани на ден.

С какво тогава да заменим олиото?

Учените смятат, че царевичното и слънчогледовото олио е най-добре да бъдат заменени със зехтина, който е страхотен източник на полезни мазнини, с кокосово масло или дори с качествено масло.

Според проведените тестове и експерименти, тези масла са доста по-добър избор в кухнята на всяко едно домакинство, тъй като при затопляне, не отделят толкова много алдехиди. Резултатите показват, че обикновеното масло отделят около 3 пъти по-малко от токсичните вещества, а кокосовото масло отделя най-малко от всички, следователно то бива обявено за най-здравословния избор.

Как алдехидите са опасни за здравето?

Токсичните химични съединения са известни също така и с причиняването на различни възпаления и инфекции, язви, проблеми със стомаха, повишаване на кръвното налягане, което от своя страна може да доведе до още по-сериозни заболявания, а според и последните проучвания, както вече казахме – дори и до рак.

Олиото от слънчоглед е опасно, защото повишава нивото на холестерол в кръвта ни и води до редица болести, сред които сърдечните и рак.

Учените препоръчват да избягваме пърженото като цяло, тъй като не можем да избегнем при нито едно масло получаването на алдехидите, но когато решим да си позволим нещо подобно – да го направим колкото е възможно по-здравословно.