ВАКСИНИТЕ – РАК В ИНЖЕКЦИЯ

Д-р Денис Търнбул: „Аз с абсолютна увереност мога да заявя, че най-честата причина за рак е вкарването в кръвния ток на различни ваксини…“
Ваксините често са наричани „свещената крава“ на съвременната медицина, а Робърт Скот Бел пък нарича медицината „Църквата на биологичния мистицизъм“.
Първите ваксини били изработени от гной и кръв, взети от рани на крави и коне; след това със скалпел или игла били вкарани в нечия ръка… С една дума, вкарали кръв и гной от заразени животни в организма на болни… Това е лудост, но така възникнала съвременната практика на ваксиниране.
Ваксинирането е още една грандиозна грешка на традиционната официална медицина, при това абсурдна.
Идеята, че ваксините предпазват от инфекционни заболявания и засилват имунитета, е абсолютно лъжлива. Медицината твърди, че ваксините намаляват заболеваемостта и ни уверява, че са безопасни и ефективни. В същото време тези твърдения противоречат на официалната държавна статистика, на публикуваните резултати от медицински изследвания, заключения на FDA и CDC, мнения на известни учени от много страни.
Ваксините съдържат добавки, консерванти и адъюванти, които би трябвало да усилват имунния отговор на организма на ваксината. Най-разпространените вещества са живак, алуминий, формалдехид, натриев глутамат, сквален, антифриз, полисорбат 80, който предизвиква безплодие.
Медицински изследвания отдавна са установили, че инжектирането на чуждородни белтъчини и други токсични материали превръщат получателя в не повече, а по-малко резистентен към бъдещите болести. Това означава, че действието на ваксините е противоположно на имунизацията, често нарушавайки образуването на естествената натурална защита от обикновените инфекционни болести, от които са призвани да защитават. Някои специалисти наричат ваксините „токсични коктейли“ или „най-вредните субстанции на земята“.
Когато купуваме продукти в магазина, винаги четем етикетите за съдържанието им. Но с ваксините нещата не стоят по този начин.
По закон лекарите са задължени да запознават родителите само с информацията от брошурите за ваксините, но не и с инструкцията от опаковките. Но тази информация може да се намери в мрежата.
Ако потърсите темата „канцерогенеза“ – или буквално „създаване на рак“, за всяка ваксина, ще намерите общата фраза „Тази ваксина не е тествана за канцерогенеза, за възможно влияние с мутация и безплодие…“
Този израз шокира!
Как може да се прилагат опасни, токсични смеси върху новородените и най-малките и по-големи деца, без да знаят медиците дали предизвикват рак или не?
Няма нито едно изследване на тема дали ваксините предизвикват рак.
По-надолу са посочени няколко компонента във ваксините, които предизвикват рак, невротоксини и вещества, които разрушават имунитета и се съдържат в най-разпространените ваксини.
Формалдехидът
Това е балсамираща течност, известен канцероген; този факт признават ЕРА, и АRC. Тогава защо ваксините още съдържат формалдехид, който се свързва с няколко вида рак, включително и левкемия.
Той се съдържа във ваксините против сибирска язва, дифтерия, тетанус, коклюш, ХИВ, хепатит А, хепатит В, грип, менингит, полио и др.
Алуминий
Алуминиеви соли се съдържат в детските ваксини като DTaP, пневмококовата ваксина, хепатит В и др. Алуминиевият хидроксид се свързва с аутизма, болестта Алцхаймер и рак. Алуминият предизвиква рак, изтласквайки желязото от защитаващите го белтъчини, и така повишава нивото на свободното желязо в организма и предизвиква по този начин силна възпалителна реакция, генерация на свободни радикали и окисляване на липидите.
Живак
Във ваксините се среща като тиомерсал. Живакът се среща в повечето ваксини и е свързан с аутизма, рак и др. 643 научни разработки показват връзката между живака и рака.
В „Настолния справочник на лекаря“ пише, че в добавка към живака, алуминия и формалдехида, ваксините могат да съдържат SV40 – маймунски вирус, латекс, неомицин и други известни канцерогени и алергени. Много от тях влизат в кръвния ток на децата веднага след раждането им.
Фактите показват, че няма никакви дългосрочни изпитания на ваксини за безопасност и ефективност. Така фармацевтиката използва децата като опитни зайчета.
През 2002 г. британското медицинско списание „Ланцет“ публикува убедителни доказателства, че замърсена ваксина против полиомиелит е виновна за повече от половината от 55 хиляди случаи на лимфома. Тя била замърсена със SV40 – маймунския раков вирус. Всичко започнало през 1994 г, когато доктор Мишел Карбон от Университета Лойол открил този неизвестен преди това вирус, който предизвикал половината от случаите на рак при хора, които той изучавал. Повече от 60 изследвания потвърдили неговите резултати и маймунският вирус бил открит в различни видове рак при човека – рак на мозъка, на белия дроб, на костите и лимфната система. Смята се, че със замърсената ваксина били ваксинирани от 30 до 100 милиона души в Америка, десет години след началото на ваксинирането в края на 50-те и 60-те години.
В края на 60-те години много учени предупредили за епидемия от рак през следващите 10-30 години. Така се и случило.
През 2011 г. д-р Мариус Хилеман направил сензационното изявление в интервю за здравно предаване. Той посочил, че фармацевтичната компания „Мерк“ разпространявала опасни вируси чрез ваксините си в целия свят. Самият Хилеман разработвал програми по ваксини за тази компания и разработил над 12 ваксини. Той бил член на американската национална научна академия, на института по медицина, на американската академия на изкуствата и науките и др.
Когато срещаме израза „ваксина против рак“, а така наричат ваксината срещу човешкия папилома вирус (HPV – Gardasil), веднага си мислим, че тя предпазва от рак на шийката на матката при девойки и млади жени. Но не съществуват никакви научни доказателства, че това е така. Всъщност, едно от най-тревожните заключения, което изисква незабавно разследване, е фактът, че след прилагането на тази ваксина се увеличават предраковите образувания с цели 45%. С една дума тя увеличава риска от различни видове рак.
Един цитат от д-р Денис Търнбул: „Аз с абсолютна увереност мога да заявя, че най-честата причина за рак е вкарването в кръвния ток на различни ваксини…“
Автор Тай Болинджър, основател на проекта „Истината за рака“