ЗА  ЕЛФИТЕ

В много легенди по цял свят се споменава за древна раса, която обитавала Земята преди хората. Повечето западноевропейски народи ги наричали елфи, скандинавците – алви, келтите – сиди, бретонците – коригани, индусите – гандхарви и апсари. Кои ли са те – най-старите обитатели на Земята?

В началото на 2000-те години в зоната на вечните снегове в Алпите бил открит замразен труп на човек. Благодарение на факта, че тялото постоянно се намирало при минусови температури, то било напълно запазено. Учените предположили, че това е човек на възраст около 40 години, който замръзнал в планината преди няколко хиляди години.

Оттук обаче започнали загадките. Неговите дрехи, обувки и лични вещи не можели да бъдат идентифицирани с никоя от известните на науката исторически и праисторически култури. Удивителен бил и видът му: съвсем пропорционално сложен, с идеално правилни, както показало компютърното моделиране, черти на лицето.

Но най-странна била костната тъкан. Въпреки, че по време на смъртта си бил на около 40 години, това фактически бил юноша. Костите и скелетът му все още се намирали в етап на формиране, както на днешно 16-годишно момче. Експертите стигнали до извода, че неговата зрялост трябвало да настъпи на около 100-годишна възраст, а като цяло да живее много по-дълго. Не е възможно човек в този случай да не си припомни легендите за вечно младите елфи.

Описанията на „първата раса“ в легендите и митовете на най-различни култури са изключително сходни. На първо място, онези същества се различавали от хората по ръст: или гиганти като келтските сиди и индуските гандхарви, или дребни като елфите и скандинавските алви. Но във всички случаи били стройни, елегантни и много красиви. Според някои легенди се отличавали с дълголетие – живеели до петстотин години и повече, а в други митове са направо безсмъртни. Деца раждали твърде рядко.

Тази „стара раса“ се заселвала далеч от хора – в пещери, кухи хълмове, гъсти гори, на уединени острови. Били изкусни майстори: изделията им многократно превъзхождали предметите, направени от хората. В митовете на всички култури по-старата раса е надарена с вродени магически способности, а юношите и девойките й са извънредно талантливи в музиката, пеенето и танците. Мелодиите на елфите, които обожавали танците на лунна светлина, оживявали дори околната природа.

Независимо, че „старата раса“ живеела отделно, тя имала многобройни контакти с хора, за които разказват легенди, митове, древни и средновековни хроники. Взаимоотношенията били най-различни. Често другият народ бил в ролята на наставници, които учели на различни изкуства и магически похвати. Нерядко те давали на отделни хора чудотворни предмети, предсказвали бъдещето или ги надарявали с необикновени способности.