ДНК, КОИТО СЕ СЪДЪРЖАТ ВЪВ ВАКСИНИТЕ, МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКАТ МУТАЦИИ НА КЛЕТКИТЕ И РАК

Извадка от интервю с учения във фармацевтичен институт, с докторска степен по молекулярна и клетъчна физиология в Станфордския университет – Тереза Дейшер, за пагубното влияние на фрагменти от човешки ДНК във ваксините.

Има хора, които твърдят, че нивото на ДНК във ваксините е безвредно, но науката твърди друго. Съществуват няколко проблема. Когато се произвеждат ваксина с използването на клетки, крайният продукт е заразен с фрагменти от тези клетки. Ако това са животински клетки, човекът има имунен отговор на тях и я отстранява; ако ДНК е човешка, тя може да се вгради в стволовите клетки и да предизвика мутации; освен това може да активизира имунния рецептор, наречен топъл-подобен рецептор 9.
Всеки, който твърди, че замърсяващите вещества във ваксините са безвредни, или нищо не знае за имунологията и за това, как работят ваксините, или лъже. Те могат да предизвикат масивна автоимунна атака срещу мозъка, по времето на ремоделирането на главния мозък, което се случва някъде след раждането и до три години. Когато детето получава фрагменти от ДНК, вкарани в кръвта им, ваксинираните на 100% пренасят тази ДНК в стволовите клетки в костния им мозък. Това при по-ниско ниво, отколкото от концентрациите, които получават децата, когато им вкарват ваксините, изработени с абортирани клетки. Тези механизми на вграждане и на топъл-подобния рецептор 9 могат да протекат едновременно и това е по-скоро така. Ако вграждането се случи не там, където може да предизвика проблем, това дете вероятно ще бъде наред. Ако детето преминава ремоделиране на мозъка и не се подлага на въздействието на ембрионална ДНК, при него всичко ще бъде наред, защото то още няма антитела срещу примитивната ДНК, а тя при новороденото е все още примитивна.

Ако детето е много здраво, то ДНК, вие знаете, че между нашия мозък и останалата част от тялото съществува бариера, и ако у детето има температура или сополи, а децата винаги имат сополи, бариерата отслабва и тогава бариерата лесно ще се преминава. Ако детето е много здраво, дори при него да има имунен отговор, възможно тези антитела никога няма да стигнат до мозъка му по времето на ремоделирането му. И това може да не стане бързо. Всяко от тези взаимодействия може да предизвикат проблеми, които наблюдаваме у наши деца.
Има и други неща, за които ние трябва да се безпокоим, когато трябва да защитим децата си. От клиническите опити в генната терапия ние знаем откъде се вземат стволовите клетки от пациентите и се опитват да вградят фрагменти от ДНК, които вграждайки се, предизвикват мутация. Тази мутация може да не предизвика рак в продължение на няколко години. Ние ще имаме В-лимфоцити, които „седят“ в нашия зародишев център и чакат, кога ще се задействат. Те ще получат вирус или патоген и когато изберат клетка и ако в случая тя има мутация, претърпява масивен бурен ръст и именно така се получават много случаи на рак на кръвта. Така мутиралата клетка може да се задържи у човека с десетилетия и да представлява риск за него.
Ние принуждаваме хората да се ваксинират без изследване на ваксината за безопасност на здрави деца!
Това е невероятно! И учените не се занимават с наука, както е положено, експерименти не се правят по необходимия начин.
Ако вие имате хипотеза и разработвате свой експеримент, за да докажете, че вашата хипотеза не е вярна, и ако тя не е доказана, вие трябва да проучвате по-нататък. Но това не се прави.
Нас винаги са ни учили да тестваме отрицателна хипотеза: има

Превод: Распер