УЖАСЪТ НА ПОЛИОМИЕЛИТНАТА ВАКСИНА
РАЗСЛЕДВАЩИЯТ ЖУРНАЛИСТ НИЛ. З. МИЛЪР: „ТЕ УМЪРТВЯВАТ МАЙМУНИ, ИЗТРЪГВАТ ИМ БЪБРЕЦИТЕ И СЛЕД ТОВА ОТГЛЕЖДАТ ВЪРХУ ТЯХ ВИРУСА НА ПОЛИОМИЕЛИТА, СЛЕД КОЕТО ГО АТЕНУИРАТ – ОТСЛАБВАТ…“

За производството на ваксината срещу полиомиелит съществува цяла индустрия, която се занимава с отглеждане на маймуни.
Производителите отслабват вируса, за да не предизвика заболявания, когато се вкара в организма на човека.
Но когато вируси се предават на други видове, например на човека, тогава възникват проблеми.
Членът на експертния съвет в националната федерация по здравеопазване в САЩ – Сейер Джи:
„Проблемът с ваксината срещу полиомиелит е в това, че тя се отнася към живите ваксини…“
За нея се вземат клетки от друг вид животни, основно клетки от шимпанзета, и се заразяват с вируса. След това се използват за производството на антиген, или посевен материал за ваксини. След което ваксината се дава на човек по перорален метод – през устата, и той се заразява с вируса на полиомиелита.
Сейер Джи смята, че когато се смесват различни типове течности от животни и различни патогени, те по-добре се адаптират към инфектираното тяло. Имунната система не може да реагира силно.
Учените обясняват този факт по следния начин: „… защото теоретично вие не можете да се заразите с полиомиелит в пълна степен от оралната ваксина…“
Но въпреки това хората се заразяват с вируса!
Тъй като имунният отговор е ненормален, вирусът може да остане в организма и да се прояви като скрита или слаба инфекция, която да продължи дори цял живот.
Сейер Джи: „Друг проблем е в това, че клетките на други видове животни съдържат известно количество ендогенни ретровируси, които са способни да се вграждат в ДНК на други животни…“
Ендогенни ретровируси са вируси с ДНК-произход, които се съдържат в генома на невирусните организми. Те присъстват в клетките на зародишевата линия и се предават по наследство.
В ядрото на клетките на шипанзето има стотици вируси. Когато те попаднат във ваксината, могат да се активизират и да заразят човека. Един от тях е маймунският раков вирус SV40.
Ваксинирането с пероралната полиомиелитна ваксина води до попадане на този вирус в организмите на милиони хора, които нищо не подозират.
Сейер Джи смята, че в неговия организъм вероятно се съдържа вирусът SV40, тъй като майка му е била ваксинирана с тази ваксина.
Този вирус се предава от поколение на поколение и може да се предава безкрайно.
Затова по-късно, през 90-те години, учените започнали да култивират ДНК на вируса SV40 върху ракови тумори на деца и възрастни, болни от рак на костите, на мозъка или на белия дроб.
Те открили връзка между полиомиелитните ваксини и този ДНК вирус SV40, който те култивирали.
С тези ваксини са ваксинирани не само възрастни, но и деца.
Досега няма отговор на въпроса възможно ли е хората, които са били ваксинирани със заразени ваксини, които съдържат маймунския вирус, да са предали на децата си ДНК вируса SV40, който след това да е предизвикал рак на мозъка, на костите или на белия дроб.
Тези проблеми са описани в доклада на основата на изучени материали на журналисти в областта на медицинските изследвания от Нил З. Милър, от члена на експертния съвет в националната федерация по здравеопазване в САЩ – Сейер Джи, от президента на националния център за информация за ваксините Барбара Лоу Фишър и др.
Яндекс дзен ру
Превод: Распер