ДУШЕВНОТО СТРАДАНИЕ

Търпи и стискай  зъби. Защото и да приемеш съвети,  те не ти носят облекчение. Но ти вежливо кимаш, превъзмогвайки болката в душата. Или се дразниш и крещиш от болка.

В човешкия мозък има център на болката, Дом на Страданието. Там има струпване на неврони, които отговарят за болката.

Изневярата и предателството – усещането е, че все едно са ви ударили по главата. Контузили са ви. Издебнали са ви и са ви ударили  с всичка сила. И вие сте объркани, зашеметени, дезориентирани… Страшна болка! И нищо в началото не съобразявате.

Разлюбили са ви, отказали са да продължат отношенията с вас, изгонили са ви от работа, лишили са ви от нещо важно - това е подобно на силен удар в слънчевия сплит. Тежко дишате, дори е невъзможно да дишате. И ходите прегърбени, свити, отпуснали глава напред, непоносимо ви боли!

Вас са ви оскърбили и унизили – това е като изгаряне. Сякаш киселина са плеснали в лицето ви. Такава болка усещате. Тя ще премине, но в началото много боли, защото не може човек веднага да се стегне и да отговори на оскърблението. Той е шокиран от болка!

Ако в живота сте загубили близък човек, това е все едно са ви отсекли ръката. Толкова силна е болката. Тя е най-силната и най-продължителната от всички болки. Не може никой да ви утеши; думите могат само да засилят страданието ви.

Това е душевно страдание, душевна болка. Абсолютно същата като при травми и ранявания. Затова понякога човек се отдава във властта на алкохола, за да заглуши болката.

След това болката ще премине, но паметта за нея ще остане. Някой ще стане по-силен, друг ще остане инвалид завинаги. Точно както при травма и рана.

Единственото спасение, когато ни боли, е да бъдем с онези, които разбират нашата болка. И не ни съветват по-леко да възприемаме всичко и на всички да простим. Не става дума за това. Просто ни боли. И трябва да чакаме, докато раната заздравее…

Анна Кирьянова