“Никой нищо не може да си вземе от този свят - нито построените къщи, нито спестените пари или пък вещите, трупани с години.

Животът си минава и с малко, и с много - с хляб и сол, с изискани ястия, с две стаи или с цял палат - все минава като миг.

Това, което остава и рисува смисъл е направеното добро впечатление, възпитаното с обич дете, подадената в трудност ръка, разговорите с приятели до сутринта, родителите, които те чакат на вратата или човекът до теб, който на всяка крачка те държи за ръката.

Душата, душата остава след всичко това. Нея трябва да градим, да пазим и пълним с доброта.“

Ели Карнобатлиева