ХЛЯБ ЛИ Е ДНЕШНИЯТ ХЛЯБ

Защо целият съвременен хляб и хлебни изделия са вредни за здравето. Как и с какво обработват и избелват брашното, за да поевтинят крайния продукт.

По същество съвременният хляб трудно може да се нарече хляб, не защото съставът му от брашно, вода и сол се е променил, а защото качеството на брашнот се е влошило. Причината за това е хлябът да стане по-евтин хранителен продукт.

Изразът „брашно висше качество” вкарва в заблуда – това не е характеристика в полза на продукта, а най-агресивната обработка на изходното зърно. Липсата на реколта или лошото качество на пшеницата отдавна не играят никаква роля.

Как се прави брашното?

Хранителната ценност на брашното е висока, тъй като съдържа много калории. Но от гледна точка на биологическата ценност, това е високовъглехидратна празна храна, тъй като в брашното с висше качество не остават нито белтъчини, нито витамини и минерали. С днешните технологии брашното се смила, а след това се пресява. Дребните остатъци, които съдържат витамини, минерали и целулоза са определени като  „примеси” и се отстраняват (те се получават от обвивките и зародиша на зърното) и остава само нишестето.

Съдържа ли хлябът целулоза?

Дори в пълнозърнестото брашно се съдържа само 2,3% целулоза, а в бялото брашно – не повече от 0,1%. Т.е. в сто грама обикновен хляб има 0,1 грам целулоза, а в пълнозърнестия хляб – само два грама. На ден човек трябва да употребява около 20-30 грама целулоза. Хлябът не може да покрие тази норма. Същото важи и за витамините и минералите. В хляба се съдържа минимално количество от тях.

Защо избелват брашното?

Брашното висше качество действително е бяло, но десет килограма брашно се получават от един тон зърно. За масовото производство на хляб това е неизгодно, а на купувача харесва белият хляб, затова брашното се избелва изкуствено. За избелването използват хлорен диоксид, бензоилов и калциев прекис, натриев пиросулфит и други химически съединения. Тези вещества се използват в праховете за пране и битовата химия за дезинфекция и избелване.

Използването на добавки

Хемицелулазата разлага нишестето да глюкоза; използват се още консервантите калиев бромат и аскорбинова киселина; емулгаторът лецитин, получаван от генно модифицирана соя,  е забранен в редица европейски страни. Всичките тези добавки се влагат в хляба. Тъй като тези добавки се класифицират като „технически спомагателни средства”, които не се проявяват в крайния продукт, производителят не е задължен да ги спомене на опаковката на продукта като компонент в готовия хляб.

Маята

Маята, която се използва днес в производството на хляб и хлебни изделия, се получава по промишлен начин от отпадъци от целулозната и памучната промишленост, от спиртни производства и др. В стомаха тези гъбички се размножават в геометрична прогресия, тъй като те са жив организъм, и потискат естествената микрофлора в червата. Не са рядко твърденията на медици, че маята вреди на здравето.

Полезен ли е ръженият хляб

Тъмнокафявият цвят на т.нар. ръжен хляб в магазина не бива да ви мами – по същество това е същият продукт като белия хляб, но с други оцветители и вкусови ароматизатори. Много е възможно да не намерите на пазара истински ръжен хляб.

Всичкото това се отнася за всички видове хлебни и макаронени изделия: брашното от твърдите видове пшеница се обработва по същия начин като другото брашно. Дори най-скъпите промишлени макарони съдържат избелващи вещества и емулгатори.

Продуктите, които купуваме в магазина, наречени „хляб”, „хлебни изделия” и „макаронени изделия” отдавна не са такива. Това са изделия от обработено с различни химикали брашно. Трябва да ги изключим от менюто си.