Хълм в Приморие, разрушен за добив на варовик, се оказа неолитна пирамида

По време на съветската епоха една от двете варовикови планини, за които се смята, че се намират в Приморие, е била разрушена чрез серия от експлозии под претекст за добив на варовик. В резултат на това „планината“ е намаляла с 80 метра и на практика е престанала да съществува. Другата планина е останала недокосната. Местните жители ги наричат „Брат“ и „Сестра“ още от древни времена. Най-важното е, че те винаги са били възприемани като пирамиди, а не като обикновени хълмове.

През 1887 г. в района пристигат етнографи от Санкт Петербург, които събират информация за местните народи. По време на проучванията им са показани тези пирамиди и в своите доклади специалистите отбелязват, че са видели древни структури с неизвестна възраст и произход. Жителите на Приморие са били смятани за наследници на тази древна цивилизация.

Още през 1931 г. пътешественици посещават тези места и правят редица снимки на мистериозните пирамиди. Една от тези снимки наскоро се появи онлайн. На нея ясно се вижда, че формациите, които учените дълго време са смятали за варовикови хълмове, имат отчетливи ръбове. Не може да се каже, че структурите са били изградени на слоеве, както египетските пирамиди – в продължение на хиляди години те са били покрити с почва и обрасли с дървета.

През същата 1931 г. местният историк от Приморския край Андрей Оскарович Рилевой твърди, че тези структури са наистина древни. Той и неговите сътрудници успяват да изкопаят проход в една от пирамидите. Проходът води навътре, но е непроходим поради срутена скала. Това, което изненадва изследователите, са идеално гладки блокове от снежнобял камък – същите, с които е била изградена по-късно разрушената пирамида.

След това настъпва Великата отечествена война и Андрей Оскарович загива на фронта. В продължение на десетилетия никой не проучва втората пирамида. През 70-те години на XX век са направени няколко опита, но те не успяват да разкопаят структурата или да открият вход. Що се отнася до „Брат“, изследователи успяват да посетят руините му чак през 2001 г.

Вместо варовик, който уж е трябвало да бъде добит от хълма, те откриват фрагменти от древен бетон, смесен с натрошени камъчета и дърво. Това показва, че блоковете са били направени от изключително издръжлив материал и че техният изкуствен произход е извън съмнение. Проходът, описан от Рилевой, е бил разрушен от експлозията, но според изчисленията на изследователите вътре в конструкцията наистина е имало няколко коридора.

Така се оказва, че поне един от двата „хълма“ – Брат (взривен) и Сестра – е бил изкуствено създаден. Като се има предвид, че височината му е била над 85 метра, това несъмнено е забележително постижение на предците на жителите на Приморие. През 2004 г. въз основа на дървесни частици, съдържащи се в бетона, е определена и възрастта на структурата – късен неолит, приблизително 4500–4000 години пр.н.е.