Пещерата „Смъртоносна песен“ от легендата на индианците. Защо входът към подземието е бил запечатан завинаги

Преди пристигането на белите хора в Америка, там са живели коренните жители – индианците. Съществували са огромен брой племена, кланове и цивилизации. Това е бил свят сам по себе си, дълбоко различен от всички останали. За съжаление, исторически погледнато, вместо да изследват този крехък, чуден свят с уважение и компромиси, индианците са били на практика прогонени от земите си в резервати. Въпреки тази жестока европейска намеса, индианците са успели да запазят много от своите легенди и митове.

Една от тях е свързана с пещерата „Смъртоносна песен“. Тази история е широко известна сред племената, живеещи по поречието на река Уисконсин. Според традицията на сиуксите, момчетата са били обучавани на лов и боравене с оръжия от седемгодишна възраст. На 12 години вече са били считани за пълноправни племенни воини. Двама такива тийнейджъри, въоръжени с лъкове, тръгнали да ловуват елени. Същата вечер се оказало, че никога не са се върнали.

Организирано е издирване. Племенни следотърсачи и воини претърсват района и проследяват маршрута на ловците. Следвайки го, те се озовават пред пещера. Индианците веднага заподозрели, че нещо не е наред, тъй като няма следи от връщане. Те решават да не влизат вътре и се връщат при племенния вожд, за да му разкажат всичко.

На следващата сутрин вождът организира мащабно издирване. Участват около сто мъже. Те решават да влязат в подземието, хванати за ръце във верига. Невероятно, но много хора изчезват в пещерата. Тези, които ги следват, дори не забелязват момента, в който изчезват – мъжът просто изчезва в тъмнината. В един момент индианците се паникьосват и спират да слизат.

Тогава чуват викове за помощ и странен свистящ звук. Вождът заповядва да се помогне на изчезналите. В крайна сметка пещерата „поглъща“ всички замесени. Нито един не успява да се измъкне, а тези, които остават на повърхността, твърдят, че чуват силен свистящ звук от дълбините. Племенният водач Великият орел моли за помощ съседните индианци и няколко дни по-късно воини, въоръжени до зъби и носещи факли, слизат в пещерата.

Там откриват десетки човешки скелети, оголени до кости. След като оглеждат подземието, индианците установяват, че останките са разпръснати в полукръг около каменен трон. Когато от дълбините се чува оглушителен свист, настъпва паника и само малцина успяват да се измъкнат. Те разказват за ужасяващото откритие и странни същества, които биха могли да са го причинили.

Големият орел няма друг избор, освен да запечата входа на пещерата с камъни. Още през XIX век немски имигрант на име Паул Зайферт, живеещ близо до река Уисконсин, научава за тази легенда и започва да търси входа на пещерата. Той си мисли, че това е просто приказка, но щом толкова много индианци са загинали там, може би има нещо, което си струва. Той и неговите спътници намират входа и разчистват скалите. Спускането в пещерата е стръмно, но няма водопади. Европейците се борят няколко минути, преди да чуят оглушителен свист от дълбините. Уплашени, те се втурват навън. Когато Зайферт е попитан за инцидента, той казва, че е чул хиляди виещи мъченици и болезнено пронизително свистене.

Независимо дали под земята са живели някакви същества, пещерата е затворена за посетители оттогава. Тя е силно блокирана с камъни, което пречи на хората да изкопаят входа на ръка. Коренните американци вярват, че там живеят подземни същества – свирепи и кръвожадни. Понякога ги наричат духове, понякога чудовища. Разбира се, скептиците биха могли да кажат, че това е било просто свистене на вятъра или че индианците, без да знаят, са се изгубили и са измислили страшна история, за да изглеждат като герои. Но кой знае – може би някакво зло наистина обитава Пещерата „Смъртоносна песен“.