Хората, които са отворили вратата на Шамбала, няма да могат да се върнат в нашия свят. Няма път назад

Вярвате или не, Тибет е пленителна земя, дом на красива природа, невероятни тайни и мистерии. Ернст Мулдашев – пътешественик, изследовател и почетен офталмолог на СССР и Русия – твърди, че в древността тибетските монаси са били способни да постигнат върховно просветление и са притежавали свръхестествени способности. Една от тях, според него, е дематериализацията на физическата материя.

Според една легенда, монаси от планините на Тибет преминали през 40 години духовно усъвършенстване, след което пред тях се отворили тайни врати към мистериозен свят – Шамбала. За да влязат в него, те трябвало да достигнат най-високото ниво на духовно развитие. Това можело да се постигне чрез медитация, различни практики и най-тежки лишения.

Например, през II хилядолетие пр.н.е. един монах се е хранил единствено с роса, слънчева светлина и въздух в продължение на повече от 40 години. В напреднала възраст той придобил способността да левитира и да преминава през препятствия. Когато постигнал просветление, събрал всички по-млади около себе си и произнесъл една-единствена фраза: „Намерих пътя към земята на боговете!“ След това се приближил до скала, докоснал я с ръка и тя започнала да свети като слънце. Монахът направил няколко крачки и стената се затворила зад него.

Пътят към Шамбала е възможен, но опасен. През вековете монаси от различни страни – Италия, Германия, Франция, Великобритания, Русия – са се опитвали да го извървят. Смята се, че никой не е достигал Шамбала. Но тибетците настояват, че това не е вярно. Според тях човек може да достигне свещената земя, ако намеренията му са чисти и е готов да посвети физическия си живот на духовно развитие.

По време на царската епоха няколко етнографи посетили Тибет. Двама от тях никога не се завърнали. Те решили да посветят живота си на просветление и достигане на земята на боговете. Единият се провалил – разболял се и починал. Но вторият, според легендата, успял. На 68-годишна възраст постигнал необходимото духовно ниво и пред него се отворила свещената врата. Руският учен искал да се върне и да опише чудната земя Шамбала. Но не успял.

Не защото не искал. А защото е невъзможно. Веднъж попаднал в света на боговете, няма връщане назад. Затова никой никога не се е върнал от Шамбала. Тибетските монаси твърдят, че на всеки, който казва, че е бил там, не бива да се вярва.

В края на 60-те години на XX век американски пътешественик, тогава на 37 години, се озовал в Тибет. Очарован от историите за Шамбала, той решил да извърви целия път. Едва когато навършил 80 години, постигнал просветление. Старецът описал новото си възприятие така: „Тези, които мислят, че всичко това е лъжа и загуба на живот – живейте както желаете, но знайте какво пропускате. Когато завърших 30 000 медитации и се издигнах в съзнанието си до висините на други светове, знаех, че времето е дошло. Отворих очи и видях сока, течащ през стръкче трева, мишки, червеи и други животни, копаещи в земята. Усетих хиляди аромати и чух хиляди звуци. Но сред всичко това ясно чух едно нещо – пътя към самата земя на боговете. Ще последвам този зов.“

Това били последните му думи. Дневникът, в който са записани, бил намерен близо до скала, която монасите смятат за портал към Шамбала. Що се отнася до разказите на пътешественици и изследователи на Тибет, на тях не им е показвана земята на боговете, а тайни пещери и подземия, където мъдреци остават в състояние на самадхи стотици и хиляди години. Медитацията им е безкрайна на тази Земя. Те са избрали друг път – да останат във физическо тяло, но съзнанието им да пътува до други светове.

Следователно може да се заключи, че достигането до Шамбала е трудно, но възможно. И е реална практика. Но няма връщане назад.