КАНИБАЛИЗМЪТ В ДЕТСКИТЕ ПРИКАЗКИ И МРАЧНИТЕ КОРЕНИ НА ДРЕВНИТЕ ИСТОРИИ, ПРЕДАВАНИ НА ДЕЦА 

Канибализмът се появява в някои от най-старите оцелели версии на истории, които в крайна сметка се предават на деца, като в тези древни разкази присъстват мотиви за същества, които приготвят човешка плът, родители, които несъзнателно консумират собственото си потомство, ревниви кралици, които изискват човешки органи, и млади момичета, подлъгвани да ядат части от свои роднини, като тези подробности не са били късни допълнения, появили се векове по-късно, а са били част от най-ранните влиятелни версии на истории, които и днес остават разпознаваеми. Тези мотиви не са били случайни, защото в древните общества гладът, страхът от изоставяне, опасността от нападения, жестокостта на природата и непредсказуемостта на човешкото поведение са били ежедневни реалности, които са се отразявали в разказите, предавани устно от поколение на поколение. „Хензел и Гретел“ е може би най-очевидният пример, въпреки че съвременните преразкази рядко подчертават истинската цел на вещицата, чиято къщичка от меденки е била построена умишлено, за да привлича деца, които тя затваряла, убивала, готвила и консумирала, когато попаднели в ръцете ѝ, като самата идея за сладка къща, която примамва невинни деца, е древен символ на капан, маскиран като безопасност. Хензел не е бил угояван с някаква неясна заплашителна цел, а защото вещицата възнамерявала да го заколи и да приготви тялото му за храна, като това действие е било представено в най-старите версии с такава суровост, че днес би било немислимо да се включи в детска книга. „Снежанка“ съдържа също толкова обезпокоителен елемент, който много съвременни версии напълно избягват да споменават, защото ревнивата кралица нарежда на ловеца да убие момичето и да се върне с белите ѝ дробове и черния ѝ дроб като доказателство за убийството, като в най-старите текстове тези органи са били описвани като символи на жизнената сила, която кралицата желаела да погълне, за да укрепи собствената си власт. След като вместо това получава органи, взети от дива свиня, тя ги приготвя със сол и ги изяжда, вярвайки, че консумира части от самата Снежанка, като този акт е бил представян като ритуално поглъщане на младостта и красотата. „Хвойновото дърво“ отвежда тази тема в още по-ужасяваща посока, защото мащеха убива малкия си доведен син и след това поднася останките му на нищо неподозиращия му баща, който ги изяжда, без да знае истината, като този мотив е бил част от древни истории за семейни предателства, в които храната се превръща в средство за наказание, отмъщение или демонстрация на власт. Един от най-тревожните примери е свързан с история, която почти всеки помни от ранното детство, защото по-старите устни варианти на Червената шапчица, наричани „Историята на баба“, съдържат материал, който е изваден от по-късните версии на Шарл Перо и братя Грим, като в тези ранни разкази момичето несъзнателно получава плътта и кръвта на убитата си баба и ги консумира в самата къща, където е извършено убийството, като този акт е бил част от по-дълбок символизъм, свързан с преминаването от детство към зрялост, с изправянето пред опасност и с разкриването на истинската природа на света. Този детайл напълно променя атмосферата на историята, която днес се помни чрез червени наметала, горски пътеки, кошници и необичайно големи зъби, защото по-ранната приказка съдържа канибализъм, сексуална заплаха, същество, подобно на върколак, и бягство, постигнато чрез хитростта на самото момиче, а не чрез намесата на спасител, като това показва, че древните версии са били предназначени да подготвят децата за реални опасности, а не да ги забавляват. Елементите, които познаваме днес, представляват само фрагменти, оцелели от нещо значително по-странно и много по-тревожно, като тези фрагменти са били пречистени, смекчени и пренаписани, за да се впишат в модерната представа за детска невинност.Канибализмът се появява твърде често в традиционното разказване на истории, за да бъде отхвърлен като случаен ужасяващ детайл, добавен единствено за забавление, защото глад, гладуване, изоставяне, хищни възрастни, свръхестествени същества и семейства, обръщащи се едно срещу друго, многократно обграждат тези по-стари разкази, като тези мотиви са били отражение на реални страхове, преживявани от общности, които са живеели в условия на несигурност, бедност и постоянна заплаха. Дали тези истории са запазили истински страхове, древни предупреждения, забравени обичаи или спомени за събития, преживени от по-ранни поколения, остава един от най-мрачните въпроси, свързани с тяхното оцеляване, като много изследователи смятат, че тези мотиви са били част от колективната памет на древните общества. Докато проучвах „Мрачният произход на детските истории“, непрекъснато откривах подробности, които съвременните адаптации или са смекчили до неузнаваемост, или са премахнали напълно, като канибализмът беше само един от повтарящите се елементи, въпреки че честотата му напълно промени начина, по който гледах на няколко истории, спомняни от детството, защото колкото по-дълбоко се проследяват тези истории назад, толкова по-малко приличат на версиите, които повечето от нас първоначално са получили. Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като се предлагат и формати Kindle и Audible. С най-добри пожелания. Гай Андерсън – Автор.