ЛЕТЯЩО УСТРОЙСТВО В ТОМСКАТА ТАЙГА: КАК ПЕТИМА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ СЕ СБЛЪСКАХА С НЕОБЯСНИМ ФЕНОМЕН

 През 1954 г. петима мъже се отправят на експедиция в района на река Лисица в Томска област. Горите тук са гъсти, като на места над върховете на дърветата стърчат скали, а ако се изкачите по тях, ще имате великолепна гледка към околния пейзаж. Релефът е разнообразен, като гористите райони отстъпват място на блатисти местности, които са буквално невъзможни за преминаване без специализиран транспорт. Основната цел на експедицията е била разузнаване, картографиране на райони с труден терен. Цялото пътуване отнема около шест месеца. Екипът на Сергей Голенков тръгнал в средата на пролетта, веднага щом времето позволило. Преходът продължил до есента. По същество това била експедиция от сняг до сняг. През първата половина на маршрута изследователите посещавали населени места и докладвали за напредъка си. От втората половина на юни обаче те не срещнали села, махали или дори градове по маршрута. Следователно, ако нещо се било случило, те щяли да научат за него едва впоследствие. Уви, такава е цената на дългите експедиции до отдалечени кътчета на страната ни. Особено през 50-те години на миналия век, когато технологиите бяха далеч по-зле от съвременните. Въпреки че дори днес има много примери за туристически групи, изчезващи безследно в тайгата, въпреки изключително напредналите технологии. В края на септември Сергей Голенков и неговите спътници не успяха да се върнат в селото на планираната дата. По споразумение групата не се смяташе за изчезнала до настъпването на първите слани, тъй като всички разбираха отлично, че преходът е изключително труден и дълъг, а грешката в датите можеше да бъде до една седмица. Времето беше хубаво, така нареченото циганско лято се проточи и всички очакваха изследователите скоро да стигнат до хората. Това обаче не се случи. Затова в средата на октомври, когато температурите вече бяха започнали да падат до нула градуса, още два екипа бяха изпратени на търсене. Не се наложи да бъдат използвани. Изчезналите хора успешно излязоха от тайгата в пълен състав. Членовете на експедицията обясниха причините за отклонението си от графика след завръщането си. Интересното е, че историята им изглеждаше неправдоподобна и малцина ѝ повярваха, но Сергей и останалите настояваха, че всичко, което казват, е истина. Какво съобщиха те и защо изглеждаше толкова неправдоподобно през 1954 г.? Оказа се, че отрядът е трябвало да се върне дори не по график, а ден-два по-рано. Лагерът е бил разположен на около 10 километра северно от река Лисица, по течението на потока Мали Кюк. Оттам те тръгнали в различни посоки, за да извършат картографиране. Предвид терена, изследователите били ограничени от блата и непроходими местности, но където можели да напреднат, напредвали доколкото било възможно. На връщане по течението на Мали Кюк, те бяха на около 2 километра от река Лисици, когато от блатиста местност се чу силен рев, като рев на много мощен двигател. Сергей и другарите му се огледаха и видяха нещо колосално в небето. Огромна летяща машина с много отделения. Няколко ярки лъча светлина бяха насочени от долната му страна към земята. Птиците и животните, хванати в тях, бяха подложени на неизвестно влияние. Те изглеждаха неподвижни и нещо ги теглеше навътре в кораба. Мъжете се опитаха да се скрият под дърветата, но и те, един по един, бяха повдигнати на борда на кораба. Изследователите видяха нещо огромно в небето. Изследователите се озоваха в тъмна стая. Наблизо имаше диви животни, в състояние на вцепенение. След това бяха разделени. Взеха нещо, което наподобяваше асансьор, до друг етаж.Там вече беше светло. Никой от служителите или екипажа не ги посрещна. Членовете на експедицията се огледаха – стаята, в която бяха настанени, беше малка. В стената се отвориха части и от тях се появиха сферични предмети, всеки с размерите на ябълка. Те полетяха до хората и, издавайки продължителен звуков сигнал, насочиха синкав лъч към главите им. В този момент изследователите почувстваха сякаш нещо непознато се рови в спомените им. Десетки спомени изплуваха един след друг – от детството до скорошни събития. Корабът, най-вероятно, използваше тези устройства, за да чете информация за хората и техния живот, сканирайки ги, за да научи повече за човечеството. След тази неприятна процедура започнала обратна връзка. Устройствата предали огромно количество данни. Информацията се оказала несъвместима с човешкия мозък и членовете на експедицията започнали да изпитват силна болка, замаяност и дезориентация. Обемът от информация беше толкова огромен и сложен, че хората не можеха да издържат на интелектуалното напрежение. Процесът беше спрян. Устройствата се блъснаха обратно в стената и хората се върнаха със същия асансьор. През това време те успяха да се възстановят, въпреки че се чувстваха сякаш са получили сътресение на мозъка. След това, в същия блестящ лъч светлина, те бяха отведени обратно в тайгата. Не обаче на същото място, където се е случил контактът, а на 25 километра на север, близо до река Шона. Трябваше да се върнат, като вземат предвид новото си местоположение. И за да направят това, първо трябваше да разберат къде се е озовал отрядът. Може да се каже, че са имали късмет да се върнат по първоначалния си маршрут. Те все пак са успели да си спомнят известна информация и да я предадат на представители на Академията на науките след завръщането си. Каква точно и дали е била потвърдена на практика, уви, не е известно. Но инцидентът е изключително любопитен.