Един рибар ми разказа за странен „железен човек“ в съседно село.

Както обикновено, момчетата и аз отидохме на брега на реката. Костур, кротушка, каракуда, хлебарка. Какво друго може да му е нужно на един рибар за щастие? Риболовът беше добър и почти не се наложи да чакаме. И най-важното, рибите тук не бяха претенциозни, както се очакваше; вземаха парче хляб или червей. Понякога в града отиваш до езерото и гледаш местните, всички със стръв, някакви малки шишенца, седнали там и приготвящи истинска храна за рибата. Тук, в селото, идваш, сядаш на брега, хващаш корчуп, хващаш червей и се наслаждаваш на риболова.

Докато правехме това, започвахме разговор със съсед. Така научих за тази история. Не се е случила в нашето село, а в това от другата страна на моста, от другата страна на реката. Изглежда толкова близо, но е около 30 минути пеша до моста, а после още 30 минути оттам. По принцип, освен ако не преплуваш реката, е дълъг път.

Съседът казва: „Чух, че железен човек е дошъл на гости на местните. Казват, че е странен, с метален глас и носи броня, с кръгъл аквариум на главата, който изглежда сякаш е пълен с някаква течност. Видяха го първо извън селото, на края на гората. Разхождаше се, душеше нещо. После отиде на полето, където местните жени едва не счупиха аквариума му. Разхождаше се, тъпчеше бъдещото зърно. И така избяга от тях.“

Сигурно е страдал!

На следващия ден той дойде отново. Пръстът му беше опънал метър, забил го в земята и започнал да го върти. Не знам колко дълбоко е копаел, но сега там горе бълбука вода. Ходеше при хората и задаваше странни въпроси. Като например кои сме ние, от колко време живеем тук, как броим годините, всякакви неща. Познавате ли Николай Бородач? Той не можеше да понесе глупавите въпроси и изпрати непознатия в селското училище, като му каза да поиска учебници там, тъй като не беше развил собствен мозък. И знаете ли какво? Той отиде! О, беше много забавно.

Мълвата бързо се разпространи из селото и хората започнаха да се взират в този костюмиран мъж. Беше очевидно, че играе ролята си от началото до края. Говореше с метален глас, сякаш чрез някакъв преводач. Бягаше обаче много бързо. Две кучета не можеха да го настигнат. Той ги изпревари толкова бързо, че те, с изплезени езици, легнаха на сянка и не му обърнаха повече внимание. И така, този чудак дойде в училище. Охранителят Зинка го видя и започна да му крещи, знаете ли, както може да обясни на всеки гост на разбираем език къде да отиде и какво да прави. Не му дадоха никакви книги. Серьожка Матросов го забеляза и му махна да дойде. Той започна да разпитва непознатия защо носи този неудобен костюм и като цяло откъде е дошъл.

И каза, че са го довели тук на мисия. И започна да изброява информацията, която трябваше да разбере! Знаете ли, Серьожка, той не би се заел с нищо без халба водка. Покани го вътре и обеща да отговори на всичките му въпроси. Като добър домакин, той сложи масата за госта си. Той седна и каза: „Какво изобщо ядеш? Нямам много, но ако искаш нещо, кажи ми, ще ти дам за из път.“

Гостът разгледа цялата красота на масата и посегна към буркана с краставици. Той погълна всичко, което плуваше в него, включително сока от туршия, за миг и след това посегна към бутилката с ликьор, но Серьожа не издържа. Спря непознатия. Въпреки това не можа да предотврати смущението и всички в селото станаха свидетели на следната сцена: първо той изпълзя на четири крака, облечен в метален костюм, като посетител от далечна планета, последван от леко объркан Серьожа Матросов.

Непознатият заспа точно на верандата. Лятото, по принцип, не би трябвало да замръзва. На следващата сутрин го нямаше никъде. Няколко дни по-късно обаче се появи друг, точно като него. Само че по-висок. Не общуваше с никого, правеше всичко прецизно и бързо. Изкопаваше малко пръст и я слагаше в кутия. Или гребеше вода от локва. Откъсваше листо или цвете, хващаше бръмбар и прибираше всичко. След това отиваше в гората.

Той взе няколко проби и отлетя обратно към дома.

Същата вечер две деца браха ягоди и вече се връщаха с колелата си. Видяха мъж в метален костюм, застанал по средата на пътя, и голям кораб, спускащ се от небето. Започнаха да викат на непознатия, който се обърна и направи нещо. Момчетата не можаха да стигнат до него; невидима стена им препречи пътя. И веднага щом корабът излетя с мъжа, стената изчезна. Пътят към селото беше чист. Можете ли да си представите? Живеем тук, насред нищото, и въпреки това посетители от далечни планети идват да ни посетят.

Бях толкова погълнат от слушането на съседа си, че забравих за риболова. Извадих въдицата си и на двете куки имаше едри каракуди. Хубаво е тук, в селото! И очевидно не само хората, но и нашите събратя знаят това. Така че, добре дошли!